Птица Феникс
Като стихия, бушуващ ураган,
не мисля, засилвам се и скачам
и често пъти падам лошо, знам,
калявам чувствата си и емоции. ...

В опак свят живеем ние, господа!
Днеска изнасилиха старица,
вчера пък дете невръстно, ами да!
Онзи ден пак нечия душица
е предала богу дух на бадева. ...

Плаках за дните изгубени,
за това, което ми отне.
Плаках за другите влюбени,
разбери плача ми поне…
Отдавна търся скрита утеха, ...

Сигурно много по-лесно бих написал следващите редове, ако никога не бях съчинявал стихове. Уви, като че ли във всеки индивид се крие зрънце поезия, което покълва ненадейно и без видима причина. Както човек не изневерява на първата жена, така не може да изневери и на първия стих. За него той е и пран ...

... на Ани
Имай милост, повикай я, Боже!
Тя е само на дъх от дома ти.
Полужива е, виждаш, не може
да поеме самичка по пътя. ...

Приказка
Спи тихо градът,
а навън тъй красиво
се сипе дъждът
над природата дива. ...

З В Е З Д Е Н Б Р О Д Н И К
______________________________________________________________
В памет на една голяма Земна Любов!
Погребах Любовта си... Под пепел от рози.
Засадих отгоре ù младо, вечнозелено дръвче. ...

Този залък май ти е голям -
трудно го преглъщаш. Като гордост.
Някак... си свободен. Някак... сам.
А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.
Парче месо. И дъх. Анаеробен. ...

Посвещавам на братовчедка ми Поля,
починала от инфаркт само на 36г.
Четирийсет дни от смъртта се почитат.
Душата отлита във светли простори.
Преливаме вùно. Бършем сълзùте. ...

Когато дойде денят неизбежен,
Ветре, вземи ме във скута си нежен!
С теб като птици да скитаме двама
над тази наша планета голяма.
Отведи ме ти в земи неоткрити! ...

Последен стих сега ти пиша,
в него чувствата си ще опиша.
Опитах се да ги покажа,
успях ли да ти ги докажа?
Ако все още не си го разбрала, ...

БОЛКА
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре! ...

Писък, пламък, порив
Пламък, порив...
гореща глътка страст.
Тънък писък пак отеква -
писък, тъй лишен от власт. ...

Когато си тръгваш,
с теб залязва и слънцето,
ако си тръгнеш, спуска се здрач.
Щом си с мен, нощта губи се в изгрева,
щом съм с теб, денят ражда се с чиста зора. ...

Следиш ли ме? Чувам ти стъпките сякаш...
Усещам дъха ти наблизо...
Не бой се, не ще си отида със мрака,
а с него в съня ти ще вляза.
Повикай ме! Няма от теб да избягам, ...

Положителното да (те) споходи,
усмивката на лицето (ти) да изходи,
мисълта (ти) да проходи,
музата през мозъка (ти) да се разходи.

Поисках да се скрия
във своите странности.
Бекхендът и форхендът ми
още не са добри.
И топките, ...

"Аз имам. Искаш ли и ти?" -
със тези думи те посрещах.
Живота си ти подарих почти,
но за това не се досещаш.
Край мен вървиш замислен мълчаливо, ...

на Румяна
С теб споделяхме всичко - водата и виното,
и коравия хляб на трапезата постна,
мимолетни любови (не ни се разминаха),
самотата, когато ни беше на гости. ...

Понеделник е. Отново оня ужасен ден, омразен за всички ни, в който жестоката съдба ни принуждава да се измъкнем изпод топлите завивки още преди слънцето да е пробило мрака и да се дотътрим до поредната рутина, с която запълваме живота си. В моя случай, рутината е триетажна сграда, в която аз и още, ...

С устните докосвам те!
С устните целувам те!
С устните рисувам те!
С устните - желая те!
С устните поемам на път, ...

Има Любов, която идва от раз...
Усещаш още от първия поглед
как във теб се разгаря Пожар!
Има Любов, като Приказка...
като Звездна магия връхлита те тя! ...

Стон
Самотен вятърът докосва
с минорни пръстчета душата ми
и блясъкът на две очи
не ме оставя да заспя, ...

Убивам времето, като просто
вилнея се някъде там, по края
на зазоряващото слънце и
на отиващия си мрак...
И не зная как да запълня ...

ПЕСНИ ЗА БЪЛГАРИЯ
ПОЕМА
от Христо Кръстев Славов
Тринайсет века ти стоиш непоклатима,
със корени, дълбоко във пръстта. ...

Жаравата не топли, щом е изгоряла
и мъничкото топлина умира мимолетно
и как, кажи ми, как да бъда бяла -
сърцето ми е тъй окрадено и бедно!
И как да вярвам във мечтите, мили, ...

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рОни се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.
Не сварих подковите на Росинанта си ...

Дъх дълбок поемам, ала нещо боли,
Пак уста отварям дъх повторен да поема,
Но болката усилва се уви,
Невъзможно е да я локализирам – уви.
Опитвам се за съвет да се обърна към своите мисли, ...

В пролуки на горски дъбрави,
в пътеки на плахи сърни
аз своята обич забравих -
забравата в мене кълни.
Не искам, не искам пощада ...

Вдовица.
Шие лигавници
за...мъже.
Целувка.
Бисерна перла ...