Ако някога слънцето мръкне
и звездите за теб не блестят,
ако търсиш пак начин за връщане,
ще ти трябвам ли аз за из път?
Ако птиците в утрото млъкнат, ...

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...

Влакът потаен, ние сме двама
в топло и мръсно купе.
Аз все те виждам в лъчи обляна,
но все пак си още дете.
Гледаш ме тъжно, това ме тревожи, ...

Халката
До вчера беше всичко тъй различно,
до вчера мислех аз, че съм една,
но днес на прах се срина всичко,
когато от джоба ти падна халка. ...

Акварелът отново е на Уйлям Хаенраетс.
Останалото са мои измислици...
Б.
Реката винаги
оставя ...

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...

Мики Маус е детска мечта,
то е прекрасна приказка.
Заедно с Мини под ръка,
той се бори за света.
Гуфи е глупака, ...

Думите на Левски "Ние сме във времето и времето е в нас" в днешно време трябва да придобият друг вид: "Ние трябва да сме във времето, за да може то да е в нас ", иначе се превръщаме в социални "аутсайдери". Ние сме генерацията на новото време, на напредничавия ум, но и на разбитите морални ценности, ...

Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...

Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...

Поредният приказен ден, прекаран с приятели.
Слънцето нежно целуваше лицата на хората, а лек ветрец си играеше с косите им. Безгрижие и свобода…
Даааа… ама не! Както всеки един средно статистически човек и аз си имам задължения. Като да си оправям сама стаята, да си уча уроците, да помагам в кухнята ...

НА ВЕЛИКДЕН
Припомнете си за кръста в този ден
и този, който е разпнат на кръста.
Кой от двамата бе победен?
И разпятието мъст ли е? ...

Отивай си!
Избягай!
Махай се!
Остави я да се лута в мислите си...
Погубѝ я! ...

Винаги съм се страхувала, че някога ще дойде моментът, в който ще трябва да живея без теб и ето... Той настъпи.
И странното е, че не чувствам нищо. Едно голямо нищо. Не се смея, нито плача... Просто гледам в една точка и дори не мисля. Единственото, което чувствам, е празнотата.
Това е всичко. Чувст ...

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...

Като птица не летя,
но високо ще се извися.
Високо ще стигна аз
и ще извикам със силен глас.
Няма да падна надолу - да, ...

Шепни ми стих.
Жадувам твойте думи!
Аз знам, сега ненужни са слова.
Кажи ми нещо за щурците.
В проблеми съм завързан, ...

Отшумя Световният младежки фестивал.
Завърнаха се „черните” военни полкове от Чехословакия.
Окупацията завърши успешно - чехите са „вкарани” в правия път…
Войниците – омиротворители, без изпит, станаха студенти.
Нищо не се говореше, нищо не се коментираше… ...

Пак ще си боядисаме ръцете
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...

АФГАНИСТАН
Лунни пейзажи.
Океани – скали.
Прашни миражи.
Рядко вали. ...

Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...

Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени ...

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...

Обичам да те гледам вечер в тъмното,
когато сетивата са филтрирани.
Тогава светлината, неразсъмнала,
във рехавия мрак кристализира.
Тогава се побираш в мойта шепа, ...

Приятелите - уж вечно са до нас...
Но изведнъж изпадат в захлас
от нови, интересни хора,
което за мен се равнява на отрова...
Болно ми е да те гледам така - ...

Наивник съм, прости ми,
че все съм жаден, без храна...
изминаха и няколко години,
откакто храни ме една жена!
Просяк аз за нейната милувка, ...

БЕЗ НАС
ще светят ли без нас звезди
ще светят ли?
или светът се случва само
в човешките души?

в отговор на коментара
на gudman (Крикор Асланян)
на "Какво..."
Препускам лудо във живота
и по ръба разхождам се без страх, ...

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

По посоката на глинестия пласт
очаквам да намеря светлина,
но давя се в пресъхващата мокрост
и допирът гори плътта.
В човека малко мисъл е останала... ...

НЕВЕРИЕ
(по мотиви от Н. Й. Впцаров - „Вяра”)
Да, дишам.
Но съм безработна.
Е, все пак живея. ...

Целувам ти клепачите, любими,
целувам ги, когато кротко ти заспиш,
с целувка пак изписвам твойто име,
мигът ти давам – да го задържиш.
Целувам те и нежно по страните ...

Заливаш ме с целувки,
приветлива, омайна,
обичаш без преструвки,
в очите ти не виждам тайни.
Поглеждаш ме чаровно, ...

Всяка сутрин, щом очите си отворя, виждам теб,
а теб всъщност те няма...
Всеки ден аз мисля за теб,
а ти си далеч...
Всяка нощ аз те търся в леглото до мен, ...

Тя идва рано. В късното.
Във нея времето
е кръгло като сфера.
Повторена отвътре,
за да е ...