Събудих се…
От стотната окова изградих небе,
което да не пада, щом заспивам.
И птица в полет тихо да зове
онуй, що нивга не сънувам… ...

Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...

Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.
Превръщам замъците в лудници ...

Най-много ме е страх от добрината,
която се натрапва ежедневно
от хората с код грешен във главата,
мечтаейки за Рая гневно.
Те приближени са на Господ ...

Не знам с кои очи ме гледаше до вчера.
Нима със същите, с които тъй болезнено
пронизваш ме сега? И погледът ти черен
дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.
Какво намираш в мене? Буца пръст, ...

Дай ми криле да летя и да се връщам
Дай ми криле да обичам да прегръщам
Дай ми криле свободата да открия
Дай ми криле или сам ти намери я
Дай ми криле със сърцето си да споря ...

Аз съм Ади, слънчицето на мама,
и на тати сладкото бонбонче
и събуждам ги сутрин рано-рано,
искам да ме нахранят с биберонче.
Идват веднага да ме нацелуват ...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Хр. Ботев (В механата)
Тежко, тежко! Вино дайте...
да отпия свободата,
за която Вий умряхте ...

Обичам на инат,
не се страхувам,
не изпитвам срам!
Очи не свеждам ниско притеснена!
Боли, не е най-важното това, ...

При изгрев слънце над планината
преливат се красиви цветове.
Отбляскват закачливо във водата
и греят във очите на едно момче.
Цъфтят пъпките на розите, ...

Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки, ...

Рожден ден
Животът нека не те плаши,
вдигай за него тежки чаши,
ликувай, палувай
в този ден за теб най-свещен, ...

Ти още махаш от висока трибуна,
докато минаваме пред теб по-малки
и от зрънца ориз.
С очи те "целуваме" ние, жалките,
горещо ни става в душите, ...

Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...

Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...

Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка, ...

Крайчеца хляб,
който изяждам сега с респект и наслада,
някога хвърлях!...
Днес и да искам не мога…
И си спомням словата на баба, ...

обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти,
някак кротко тече си ...

Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета, ...

ДЯДО
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи. ...

Не тъгувай, луна,
ще разплачеш и мен,
тази нощ съм сама
и на теб съм във плен.
Не проливай сълзи, ...

Заради тебе избягах от Ада.
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...

АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад. ...

Тичай, Ади
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене. ...

Гроб след гроб
копае гробарят,
отишъл си е нечий живот,
Смъртта е Господарят...
Човек след човек ...

В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.
И сякаш е нагиздено момиче – ...

И дълга беше жаждата за ласки
и дълго времето преспивах, знам...
Сега, свалили театрални маски,
се смеем на моминския ми свян...
Недей се смя... недей се подиграва, ...

Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...

Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...

Поне започнатото да довършим
Защо ли още вдигам телефона
и очаквам да се обадиш ти,
като отдавна за мен си само спомен,
от който много ме боли... ...

Чисти се спомени реят
нежно с крилата на птици.
Още у мене живеят
с блясък на детски зеници.
Светли в сърцето ми греят ...

Не зачевай по изгрев луна -
много нощи луна ще отглеждаш,
за да бъдеш в живота сама
и сама да си път и надежда!
Слънчев лъч е добрата съдба, ...

Имаш мен.
Имаш всичко и... нищо:
вкаменена в прашинка сълза,
утаила глада за обичност
в изкрещяна наум тишина. ...