Как да имам друг в живота си след теб?
Та ти открадна всичко в мен, когато си отиде.
Сърцето, душата, тялото.
Празна и пуста съм. Остави сладкия вкус на устните си.
Горещата и страстна топлина от тялото ти, ...

Беше много хубаво, но свърши,
кото всяко начало имаше и тя край.
И вечерта в тъмнината се изгуби,
утрото настъпва, май.
Защо не задържахме времето, ...

ЕДНА НЕДЕЛЯ
Една неделя сутрин
се събуждам безцелно
с настроение за бездействие.
Една неделя сутрин ...

Скалите спират ударите на прибоя.
Една звездица пада в нощта.
Стоя на кея, прегърната от зноя...
Очаквам допира на твоята ръка.
Обгръщам тяло в старата си шуба, ...

Най-хубаво е
истинското ми лице.
От него
очите виждат най-добре,
сърцето чува ...

Ще минат годините, зная,
съдбата със теб ще ни срещне.
Ще те погледна усмихната, ще се поколебая,
а сърцето по тебе отново ще трепне.
Овехтяло, разкъсано, жалко, ...

Жена съм била и ще си остана,
какво се толкоз промени?
Години много, бързо отлетели,
и душа, която вече не лети.
А сърцето си остава младо ...

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...

Калена в подвизи безбройни,
до мен будуваш ден и нощ.
Във вечерите ми самотни
ме задоволяваш с хладна мощ.
Напук на белезите грозни, ...

Уловили сън, балончета-мечти
пукат мигове на устните ни тръпни -
облак полудял със сламка ги рои,
щом по залеза красив от плам въздъхне...
Раменете ни - планински върхове ...

Тролейни жици порят твърдото небе,
забързан повей къса светлината притаена.
Къде пое, нещастнико? Къде ли не?
И времето във снимка се е свряло.
Накъсани, жълтеят, тротоарни криви плочи, ...

Опърничавост
Пестя си думите
от страх
и нараненост.
Капризите ...

В памет на Руси
(1978 г.-2008 г.)
Имах чувства към теб.
Зная, беше взаимно.
Просто нямахме шанс ...

Часовникът върти стрелките,
Един след друг топят се дните,
Сезони четири се гонят,
Ту цвят посипват, ту пясък ронят
И както стелят се листата, ...

От преливащо сърце
Разхождах се. Намерих малка птичка.
Наведох се и взех я в свойта шепа.
Тя беше със прекършени крила
и жертва на чудовищност нелепа. ...

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ
Зимната вечер догаря!
Повеят стихва студен!
Мигли вълшебни разтваря
злачният пролетен ден! ...

Всичко вече е казано;
не разбра ли, Красива Госпожо?
И виното е преляно,
и ръждясал е ножът,
и тревясал е гробът, ...

Звънни ми, спомен. Имам телефон.
Или се обади за малко в нета.
Ще седна с теб на близкия балкон
и няма да се правя на заета.
Разказвай ми за минали лета, ...

МАЛКИ АНАЛОГИИ...
Обикновена утрин
ТЯ стана в обичайното време за смяната си от 8 часа.
Обичам да я гледам как се движи леко замаяна из кухнята, а сънят бавно се свлича от нея като пяната под душа.
Тогава е много красива и по детски мила... ...

Помня, когато те видях,
сърцето ми лудо заби и аз просто онемях.
Помня, когато ме целуна,
мислех, че това е сбъдната мечта.
И доволна потъвах в океаните на любовта. ...

Душата ми полази, а забрави,
че любовта е огън, що гори...
след тебе само пепел ми остана,
а въглени - в гърдите ми.
Но вече мина много дълго време. ...

ЕТЮД ІІІ
Като малко игриво дете от мокрия пясък
въздигнах си кула за чудо и приказ,
но немирна вълна от морето дойде и със трясък
без жал до основи я срина, без капчица милост ...

Париж ги посрещна навъсен. Огромни сиви облаци се тълпяха по небето, а вятърът ги издухваше откъм запад. Въпреки че бе средата на лятото, термометрите на летище „Орли” не показваха повече от 16 градуса. Щом двамата мъже излязоха от терминала на пристигащите пътници, веднага съжалиха, че не бяха взел ...

"Под черни дървета"
Под черни дървета заспах и сънувах
във черни полета как гласът си не чувах,
не знаех да мисля, не смеех да виждам,
а само сънувах как бавно изчезвах ...

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...

- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...

Настана време пак да си отидеш,
но търся нещо малко, хубаво в това
и то е – ти си музата ми, караш ме
да пиша и винаги ще е така.
Ще възпявам болката и любовта, ...

Мечтая за един по-добър и спокоен свят.
Cвят пълен с добри хора,
свят, в който злобата е непознато чувство.
Да живея без страх, да обичам и да ме обичат.
Мечтая да живея сред усмихнати и любезни хора. ...

КОКИЧЕ
Ранобудното кокиче
плахо под снега наднича.
Мило, пъргаво момиче -
то тъй пролетта обича. ...

Трепет видях в очите ти.
Усмихнах се и ръка за поздрав протегнах.
Исках милиони неща да изрека,
но безгласни останаха устните ми.
Удар след удар в сърцето, ...

От много древни времена
над мене тегне орисия:
Да бъда дяволска жена!
Да нося огнена стихия!
Да бъда скитница без път, ...

Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде. ...

Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...

Ако целта ти е била да падна във капана,
поздравления - аз съм шаранът.
Така ми завъртя главата,
че все още не си усещам краката...
Как да обясня какво се случи? ...

Не си свободен, както мислиш.
Ти сам преградите си слагаш.
В света ти никак се не вписвам.
Спокойно можеш да се разполагаш!
При теб ще ми е адски тясно. ...

Тези писма
сякаш пътуват през вселени...
Потапят се
за кратко в млечния път
и пристигат ...

Нощта е тиха и безшумна,
и тъжаща в самота.
Дали в такава нощ безумна
се пробужда и скръбта?
Само блясъкът красив ...