Спомените, оставени далече назад,
понякога обичат да се връщат,
да пият пак от наш'то здраве,
със настоящето да се ръкуват и прегръщат.
Споменът ни, оставен далече, ...

МОЛИТВА
Дрехата бавно се изхлузва от умореното ми тяло,
тръпнеща и несвенлива Eва в рая да съм,
непознаваща листото на смокиня, невкусила от ябълката на греха,
сред обширната Божествена земя... ...

Тя стоеше в един ъгъл на залата и го наблюдаваше. Граф Игор Дворовски, син на графиня Ирина Дворовска. Двадесет и пет годишен, слаб, строен, с дълга чуплива черна коса и черни очи, той беше много красив. Като типичен представител на своята класа, Игор обичаше забавленията. Гуляеше по цели нощи и вод ...

11am - Incubus
seven a.m.,
the garbage truck beeps as it backs up
and I start my day thinking about what I've thrown away.
Could I push rewind? ...

На един Приятел
Думи нараняващи
кънтят в тишината;
носят разрушение
в малкия ми свят. ...

-Та-ка-a!... Подписахме трудовия договор с теб, наборе. По на седемдесет и кусур години сме, ама и двамата още око хващаме, не се даваме лесно, нали?... Ей, аз вече два пъти се развеждах, докато най-сетне да случа с третата си жена. Мадама и половина е, двадесет и осем годишна, с бедра до сливиците, ...

Сянката на рибаря
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура ...

Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил, ...

Днес писа ми един приятел,
когато редчета за теб показах:
"Май нещо си изчаткал?"
и след малко:
"Опровергай ме ВЕДНАГА!" ...

Любов прекрасна можем ли да си купим,
колко ли струва и къде се продава?
Не може ли - ей така - да я получим,
без нищо някой от нас нещо да дава.
Не е ли Тя онази, същата любов, ...

Една девойка,
с коси от нишки злато,
рисуваше по целия свят.
Рисуваше тя, когато
искаше небето с ...

Видях те там, за първи път - чакаше ме на вратата.
Посрещна ме и се усмихна, за поздрав подаде си ръката.
Обхвана моята и името си каза,
почувствах топлина, усмивката си ми показа.
Влезнах там и седнах срещу тебе на бюрото, ...

ЛЪЖА
Не ми се жалвай,
че отново някаква дама
ти е казала сбогом.
Ще ти каже, разбира се. ...

Майчина душа в мъката се дави.
Рожбата си свидна сираче тя остави.
Прости ми, мило цветенце,
че татко ти не задържах.
Да го заобичам така и не успях. ...

Живот
Навсякъде хората говорят:
пари не стигат хляба да си купим…
живеем с надеждата за ранна пролет,
за зелено пак да се захванем… ...

Помниш ли
онази светлоока Дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност ...

Не знай коя съм и не питай,
всеки миг е мъничка тъга...
Не ме познавай, просто съществувай,
нас дели ни само вечността.
Не ме прегръщай и не знай, ...

Мина време, но ти си в мислете ми.
Мина време, но не мога да те забравя.
Мина време, но усещам аромата ти.
Мина време, но ти си в съня ми.
Мина време, но се прибирам с мисълта, че ще те видя. ...

Ро­де­на съм в без­бо­ж­но вре­ме.
До Ан­ге­ла у мен и Са­та­на­та дре­ме.
За­да­ча­та им - не­по­сил­но бре­ме –
спо­рят кой ду­ша­та ми ще взе­ме.
Но аз за спо­ра им не­хая, ...

Благодаря ти Любов
Откакто се помня, любов,
неотлъчно до мен си била,
като усмивка и тих благослов,
като цвете под чиста роса. ...

Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме, ...

Щом мислите ни се прегръщат
и дивият копнеж препуска,
и спомените все се връщат,
когато пак нощта се спуска,
когато в теб съм топло зрънце, ...

Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка, ...

Ако луната не
изгряваше,
аз бих била твоята
светлина в мрака!
Ако слънцето не ...

Добре екипиран, със много желязо,
с технически топ атрибути и Разум,
нахлувам във чужд – парафинен свят.
Там всеки не местен е май очилат...
Прелитат Неземни в забързан каданс. ...

НА ТАВАНА
Тази сутрин на тавана
случи се беда голяма.
Ненадейно във капана
малка мишчица се хвана. ...

Помен
Догаря тънката свещица,
припуква с блясък и дими,
отлита нейната душица
с нас мъката да сподели. ...

Тази вечер луната е пълна -
като мойто сърце -
с ръждиви петна,
дето нищо не чисти,
но поне гной не тече. ...

Защо любовта не остава такава,
каквато била е
на млади години?!
Защо примирение само
остава?! ...

Ти ми изпрати твоята душа,
за да ме стопли в тази самота.
За да ми вдъхнеш вяра с песента,
ти ме помилва с нежността.
Закичи ме със прелестни цветя. ...