34 СЕГА НИ ПОУЧАВАТ
Наказани сме, като ученици...
И от Европа конско ни четат.
Прибрали сме един до друг чепици...
И чакаме над нас да се смилят... ...

Силует
Мистична,
екзотична,
феерична,
нейният силует ме завладява, ...

Любов - ти ли си или не си истина за мен?
Чакам те непрестанно, искам те тайно и пристигна в моя ден!
"Любов ли си?" - това се питам още, щом тайно те погледна нощем...
Ти реалност ли си или не си, ти си само сбъднат сън, нали?
Толкова те чувствам близо - всеки божи ден! ...

Когато вечер
затваря се
цветът,
дали сънува той
поля и слънце? ...

Представям на вашето внимание поредната моя рисунка. Мисля, че би могла да ви хареса...
Б.
Тази нощ…
Тази нощ с
Любов е ...

Искам си онази светла радост.
Нищо друго, що ти подарих.
Жарката ми обич стана клада.
Нея не ми връщай, а пази.
Постави върху ù моите мисли ...

Останах с болката от смътното ти вчера.
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера, ...

Лъжете ни! Лъжете ни! Лъжете ни!
Политици, президенти, генерали.
Няма правда, няма слава, няма милост!
Мерцедеси, проститутки, наркотици.
Катастрофи и убийства без виновни! ...

* * *
Безмълвно горски исполини
стоят на стража - векове,
какво са хиляди години
за храм на живи богове!?!

Сълзи тежки, безметежно
изсипани в реки от болка,
с мъка, раздрана от плач
на кървяща разтворена рана.
По пътя неуверено вървя, ...

Откраднах ти
усмивката,
както и ти
моята.
Да бъда силна ...

Плени ме с твоите очи
и сърцето ми не пожали...
На болка го обрече ти
и съсипа моите мечти...
Искам сърцето ти за мен, ...

Да се повторя...
Как? Като не помня
къде започна нашето убиване
и с колко ли следи по кожата доказахме,
че все още способни сме да дишаме. ...

“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...

Отвори прозореца си и
скри ме на глас.
Чуха те само камбаните, били
гръмовно и глухо на кръглия час
името ми. Което са скрили. ...

Подмина ме, едва ли бе нарочно,
но бих ти го простила аз,
ако не беше ти, ако не беше точно,
когато искрата пламна между нас.
Но ти прости, през тези зли лета, ...

Сънувам слънцето във твоите очи
и лятото във твоите коси.
Когато мисълта за мен нехае,
сърцето ми за теб мечтае.
Ридание аз често сещам, ...

На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето, ...

Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет. ...

тя бе мечтателка невярваща в мечтите си
а той не вярваше във нея пък въобще
и не нагазила
а скочила във нищото
невярващо мечтаеше ...

Онази нощ, в колата, край пътя през Ярема,
на паркинга закътан, под хижа Голи брест,
оказа ми честта, честта ти да отнема
и аз достойно, с чест, посрещнах тази чест.
Навярно в тази връзка ти явно си решила ...

MaYaN - Oпората на обществото
Измамата е пътят към господството,
бъди смел където другите не смеят.
ние просто молим за твоята лоялност,
по любезен и мил начин. ...

Макsим - "Мой рай"
Наверно, это мой рай искать его отраженье.
В предметах чёрного цвета, и слышать в голосе май.
Наверно, это мой рай. В лучах оконного света
Так близко кажется небо, когда глаза цвета рай. ...

Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...

Спомни си...
Когато не видиш сълзите ми, а усмивка.
Когато видиш гордостта ми, вместо чувството ми за вина.
Когато не почувстваш слабостта ми, а силата ми.
Когато вместо болката ми, видиш щастие... ...

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...

СЪНОТВОРНО - целувка по клепачите
ЛУДОСТ - дървояд, прояждащ "тропащата" си дъска

Когато всички вече са заспали,
тогава орхидеите разтварят
листенцата си
и нощта ги гали
със полъх, ...

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...

В парка отсреща - две стройни тополи,
сякаш в небето антени
заболи.
Вятър ги люшне
и те затанцуват, ...

Работил в цех ковашко-пресов.
Отливки чукал всеки ден.
Но ето – вест една донесъл му
не щъркел, а един кретен:
–От утре ти си безработен, ...

Понякога в спомените си се връщаме към онова място, на което сме прекарали своето детство. Може би в някое селце или в някои по-малък град. Много често ние вече живеем далеч и е трудно да го посещаваме, защото животът се е променил, станали сме ангажирани и зрели хора. Това място не престава да съще ...