Какво печелиш, като губиш
на Антонио
Знаех, че не може да ме лъжеш,
че ще сториш всичко, щом обичаш ти!
Че ще бъде тежко, страшно, тъжно, ...

Стискам връзка ключòве по стръмното. И си мъкна врата – да отключа
своя шанс – кръст да бъда разпъната. Преродена завинаги в куче.
И се тýля, подвластна на сянката. Появявам се бяла и лоша,
по- внезапна от смях. Пепелянка, с елегантно съблечена кожа.
Ще ме мернеш по пътя нагоре. Или виж, простосмърт ...

Защо ми подари света и след това от него си отиде.
А той е толкова голям, че самотата ме убива.
Заричах се, че няма да повярвам, отново на онази вещица - Любов.
Облекла голото си тяло с иглики и метличина.
Къде отнесе сините ми утрини и всички маргаритени целувки. ...

Да пиша ли за него? Не, по-добре да чета… Отварям една книга, после втора, трета, чета някакви далечни епитети. Едни го сравняват с бог, други се опитват да бъдат безпристрастни – никой обаче не го обижда, иронизира или осмива. Той явно е свръх любим, свръх българин.
Дали Вазов е виновен за този обр ...

Въпреки двете страни
-
този сребърник,
най-правата гънка
от онази страна, ...

Здравейте,
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...

Как тихо
Капките дъждовни
С пръстчета барабанят
Стичат се
Сълзи лъжовни ...

Любов ли бе щом само аз обичах,
любов ли бе щом само мене ме боля,
любов ли бе сега те питам щом не изплака и една сълза.
Приятелство ли беше аз незная,
приятелство ли бе щом лъга в моите очи, ...

Сама себе си осъдих
до смърт да те обичам.
Да стъпча гордостта си
и все след теб да тичам.
Проклех се да те чакам ...

по моите пътища
вятърът
твоите думи
все още разнася
и гласа ти ...

В утринната капчица роса
отразяват се безброй лица.
Да, тя е по-чиста от сълза,
да, тя е живата вода.
Често навестява ни сама ...

Със себе си да можех да те взема
Слънчев лъч, изпратен от небето,
проблесна в косите ти от мед,
спусна се край устните ти, ето -
продължава все напред. ...

Стига вече сълзи и въздишки.
Стига толкова болка и страх.
Ще направя първата крачка,
да те пусна от себе си аз.
Вечер тихо сама ще се сгуша. ...

"Без"
Път без пътник,
без вятър крила,
пустинни улици,
без целувки уста...

... която ми постла легло... (Р. Бърнс)
В живота ми нерядко е било
да се защурам нейде в необята,
но тази, дето ми постла легло
и слънчев лъч през рамото ми мята... ...

Телата ни...
още не се познават,
защото това е
началото.
Бих искала ...

Чувствам се толкова объркана, когато те погледна. Знам, че не си за мен, но защо изпитвам необяснима топлина всеки ден? Изтръпвам и се разтрепервам като те видя. Това чувство, казват, е велико, но аз - колкото го любя, толкова и мразя. Защото то изгаря ме отвътре и ме е страх да ти го кажа.

по средата съм някак си
между хората
които сънуват банкомати
и тези
дето ходят по дъги ...

ТЯ НЕ СЕ ПРОДАВА
" - Хайде, ти предай се,
ще броя до двайсет!"
Познахте ли играта
любима на децата? ...

Един приятел страдаше...
Един приятел плачеше до мен...
Един приятел, що обичах, но сърцето беше в плен...
Един приятел, когото късно, може би, открих...
При един приятел днес нозе присвих... ...

Цъфнаха вече лалетата
и вятърът се заигра с мелниците,
зелени са и полетата,
по-неусетно минават делниците.
Пробужда се бавно светът, ...

Де да можех с лека ръка
да махна небрежно на всичко
без да ми пука. Просто така.
... Едва ли подобен портрет ми прилича.
Де да можех като много мъже ...

Обичай дълбоко, обичай страстно,
така както винаги ти си могла.
Освободи се от веригите -
махни стените, поставени
от теб и само от теб, ...

Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им ...

Ако тебе съм търсил във мрака,
значи тайно за теб съм копнял.
Ако теб все сърцето е чакало,
не съм аз напразно живял!
Нима има любов неочаквана, ...

Понякога, когато съм сама
и искам да съм някъде до тебе,
измислям си, че мога да летя
и да открия начин да си с мене.
Понякога превръщам се в звезда ...

Светът се намръщи -
без приказна слава
останал е днес.
Тъма го обгръща
и атомна лава - ...

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла, ...

До последния ми стих...
Сънувам те, сънуваш ме и ти -
във орбитите на мечтите се стопявам,
валят от обич пламнали искри -
със сълзи ги изпепелявам... ...

ПЕПЕЛ
Гръм разцепва тишината,
руква черен, кървав дъжд,
скрива светлината на луната,
носи мъка, неведнъж... ...

Рубинен цвят, кристален звън,
следа по устните остава...
Доплували до сбъднатия сън,
опитваме поредната забрава.
Отпий от устните меда – ...

Стихче *
Това не е твой проблем,
просто имам нужда да те съзерцавам.
Аз не съм толкова методичен,
просто съм пристрастен към любовта ти. ...

Сила
Никога не отлагай да приемеш
капка съпричастност,
за която хектари земя жадуват.
Да намериш дома си, щом ...

Усмихвам се, дори отвътре да умирам.
Усмихвам се, дори когато ме боли.
Усмихвам се, дори и сълзи да напират.
Усмихвам се на миналите дни.
Усмихвам се, дори когато падам. ...

Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...

Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...