Мисли за мен, обичай ме!
От твоята любов раздавай!
Бъди до мен, истинска ме направи!
Ти това умееш, затова в ръцете си спаси ме!
Нали ме предпочиташ? Опознай ме, бъди със мен и нощ, и ден! ...

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо ...

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...

Безсърдечно хоризонта слънцето открадна,
лъчите му стопиха се по майката земя.
Настана нощ, с тъмнината хладна,
ни гък, а млък, всичко онемя.
Унесох се в леглото с пухени завивки, ...

Родила съм се в три след полунощ...
тогава блеснала щастливата звездичка,
която бди над мен до днес,
която осветява моята пътечка.
Зарадвала съм майка и баща, ...

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...

З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване! ...

Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук. ...

Безкрайно се стопявам – като студ,
захапал хищно края на сезона.
Излишен, нетипичен, тежък смут
гласът ми до мълчание зарони.
И тишината в мен се настани. ...

Попитай ме,
любов,
защо такава съм.
Безпаметна,
безмълвна ...

Имам нова колежка,
колежка, на име Снежка.
Млада, красива и секси,
май не страда от комплекси.
Реших и аз веднъж ...

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...

Любовта е да си новобранец,
и когато вярваш в Господ, да не слагаш ланец.
Любовта е ускореният пулс,
когато чуеш блус.
Любовта е да вярваш, докато другите се съмняват, ...

Помъдрях -
изпрах си носните кърпи
Вяра, Надежда, Любов.

Безсъници чертаят светли кръгове -
блестящи, нереални, екзотични.
И по подпухналите нощни ръбове
се спускат ненадейно, хаотични.
Разказват своите внезапни приказки. ...

В такава нощ мъжете коленичат,
когато боса в табора танцува
една жена, накичила гърдите си
с трендафили и без да се срамува
ще разпилее дяволи в косите си, ...

Раздяла
Посветено на една изоставена жена
Тръгваш си днес след толкова много години.
Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.
Слънце ще свети и може би ще вали, ...

Свобода
Искам те, но не така.
Не искам тази тежест,
тегнеща над мен,
един ден да се стовари ...

Откъс
.......................
С тъга погледна в пропастта,
дори със мъничко надежда във очите.
Дали случайно там е песента, ...

Трептя, горя и прегоря...
Изригналата лава се превърна в магма.
И вече само в сънища до теб летя,
със устрем на нестихващата жажда.
Не те похулих, в себе си те скрих ...

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...

ПРОПАДНА МОРАЛЪТ
Не сме познати със морала…
Във дефицит е верността!
Със нас изтриват, като със парцали,
излъсканите светила! ...

Не е сложно. Ако човек реши, може да си направи една проста сметка.
Около 70-80 години е съзнателният ни живот на земята (в най-добрия случай). От тях 1/3 преминават в сън - т.е. около двадесет и няколко години. Друга 1/3 преминават в: пазаруване, чистене, готвене, миене на чинии, пране и простиране ...

Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени. ...

Нечути мисли...
Боли, не знаеш ли?
Боли, не виждаш ли?
Боли, не разбираш ли?
Боли, пожали ме... ...

И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...

Сладка кражба
Крада целувка,
тръпна за милувка,
подготвям ти страстен пай,
а искам от теб любовен рай!

ПРОСЯК
Паничката на просяка заспала,
не я събужда монетен звън.
Съдбата двата крака му окрала...
В подлеза стои... Вали навън.

Аутсайдери
Мяркат се някъде там в тъмнината
почти незабележими.
Изгубват се със тишината,
за обществото те са незначими. ...

Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!
Ако можеше да върна времемера, ...

А казваше, че можеш да обичаш,
че свята е за тебе любовта,
на всички тях тъй грозно заприлича,
... от днес ти давам името Лъжа!
А казваше, че мога да ти вярвам, ...

Все по средата...
И през коприва...
Парена даже от тиква –
през плет!
Едва родена… ...

Блуждаещ поглед...
Стиснати в юмрук ръце...
Почти безчувствено сърце...
Как успях до тук да стигна?
Как от силна станах слаба? ...

Цветовете се преливат в монохромната дъга,
шарка със контур се сливат, избледняват на дъжда.
Образът ти се размива, губи форма и душа,
аз те виждам още ясно, в светлината на ума.
И картината рисувам, хванал четка във ръка, ...