КЪМ ТЕБЕ, МАЙКО!
Отдавна вече теб те няма,
в небето твоят лик блести,
но своята любов голяма
оставила си тука ти! ...

“Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения – него – да спаси?...
А тръгнал бе за него той да мре!...”
Дамян Дамянов ...

Мислиш ли, че не знам, че си тук,
не виждаш ли, че не искам никой друг,
боли ме, когато си помисля, че ме подозираш,
нима не виждаш, че за теб умирам.
Мислите ми са все към теб ден и нощ, ...

Стъпките по пясъка
не отмиват сълзите,
отронени някога.
А времето лекува,
но не забравя. ...

КАПКАТА
Капката наглед е твърде малка,
силата ù сякаш че е жалка.
Капката страхотна сила крие,
почне ли безмилостно да бие. ...

Тъмно е, искам да те виждам,
а не мога.
Къде се криеш,
усещам аромата ти.
Не се крий, ела усмихната и ме прегърни в нощта. ...

Затвори очи и помисли за мен,
затвори очи и си спомни всичко с мене изживяно,
а сега затвори очи и си помисли колко много бихме пропуснали, ако не сме заедно.
Ти искаш ли насън да ходим там, където преди не сме били,
ти искаш ли розови планети да рисуваме със теб? ...

(бих искала)
Да тапицирам мислите си,
които гласно изфабрикувах
по коленете на сините си токчета
в онази ликуидна сутрин. ...

*
Между клоните
опитва да проникне
зимното слънце.

Децата даже не видели,
спомнят си една любов,
а ние слепи сме я преживели
и жалим се в молитви с благослов...
Не молете се, не ще пожали - ...

Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима. ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA
...

Жилищната сграда бе четириетажна, изградена от червени тухли с извити тераси, които преливаха от цветя; с голям затревен двор, ограден от нисък зид откъм улицата. Намираше се в един от сравнително спокойните квартали на Местре, което означаваше и по-далеч от прашната индустриална зона на града. Тук ...

В една такава нощ, когато луната потече по прозореца, той се сви на кълбо, обгърнат от невидима сфера, без пролука за изход. Извика спомените. Беше му много студено. Надяваше се, че те ще го стоплят. Потъна в тях, усмихвайки се на невидимите хора, преминали през душата му, но не спря студа. Той пълз ...

Жена
Родила се е тя от морска пяна,
повила я е старата Луна
и сложила я в люлка от звезди,
а вятър ù е пял, за да заспи. ...

Отечество мое
Отечество мое, тъй мило,
с твоя пламък аз горя.
Аспаруховото знаме
води ме, то е светлина. ...

Есенно осезание
Влажно дихание
на Есен натъжена.
Очите – печални,
устните – унили... ...

Орисница зла
Горчи поредната сълза, горчи ми таз мъка зла.
Да обичам, а дваж повече да страдам.
Твойто прекрасно име да изричам
и от мойта следваща рана кръв да потича. ...

След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...

Искаш ли да се загубиш с мен
из разчоплените ми мисли,
да яхнем заедно объркания ден,
препускайки без гафове,
без писти.... ...

Здравей, любов!
Днес исках да ти пиша,
но ми попречи гордостта.
Омаяна пред тебе
как въздишам, ...

забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...

Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.
И сякаш някой под краката им издърпа ...

Дяконе, кой те тебе предаде?
Чуждоземец ли, турчин ли, грък?
Кой живота ти на бунището сдаде -
да го ръфат псетата в градски боклук?
Знаеш, Дяконе - "наш" го направи, ...

BG-град си има кмет,
а натрупва мно-о-ого смет!...
Но идея се роди
в общинарските глави,
как боклук да замени ...

Какви времена настанаха - грипни! Днеска си здрав, утре болен. Бързо, без никой да те пита - искаш ли-не искаш ли!? Имаш ли пари за антибиотик, нямаш ли?! И грипът вече не е това, което беше. И той стана капиталист-империалист-експлоататор!
Хваща те и ти изстисква силиците докрай, даже и живота ти в ...

Ти си тръгваш. Внезапно откривам,
че да дишам дори е жестоко
и в душата ми грубо се впиват
пипалата на думата «сбогом».
И оказва се просто умора, ...

Вече седма година започна, откакто Лина беше в кома. За бедната ù майка това сякаш беше вчера. Леля Слава всеки ден, а преди и всяка нощ, седеше неотлъчно до леглото на дъщеря си и втренчено гледаше дали очите на Лина няма да помръднат. Сякаш вярваше, че гледайки я неподвижно, ще я накара най-сетне ...

Самотата душата ми
изпива!
Сърцето ми от болка
се превива!
Не съм до тебе аз! ...

Ще се намерим
в последната
тиха въздишка
на залеза.
И ще посеем ...

Комари не плашат ме сега,
хапят повече сините очи,
душата празна е сега,
няма го дъха вълшебен тук до мен.
В съня ми желая да те срещна пак, ...

В "творбата" има продуктово позициониране
Походка от типа "къде си тръгнала, бе, моме?",
усмивка - Пиърс Броснан ряпа да яде,
кола със сто и няколко си коня
и грива от къдрици до... немай къде. ...

Във теб е скрита цялата Вселена,
преди взрива и след това,
ти сякаш си от Светлина родена
и как да не открия с тебе Любовта!
Сияеш с твое крехко съвършнство, ...

Мартеничка на ревера
баба днес ми закачи
и погледна ме в очи.
Да съм весела, засмяна,
да съм бабина отмяна! ...

На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана, ...

- Здравейте, радвам се за топлото посрещане, благодаря ви, трогнат съм, наистина не го очаквах. Maкар че, сигурен съм, че повечето от вас не са дошли заради мен. Питах ей онзи човек защо е тук и той каза, че бил фен на публиката. Харесвало му как се подиграва и освирква... Стори ми се налудничаво, н ...

Най-неразумната сила,
която ме хвърли в ръцете ти,
накара ме да ослепея
и безбожно да се разголя...
*** ...