За съжаление, нямам вече това,
което от мен все още жадуваш...
Мълчаната вода и свежите слова
в недрата ми бълбукат; и будува
душата ми, щом стъпките ти чува! ...

Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...

Заспа едва призори, но въпреки това се събуди в обичайното за него време. Мина през банята, взе си душ и се избръсна, облече се както винаги с елегантен костюм, излезе и отиде да изпие сутрешното си кафе, и да прегледа пресата.
Днес отново трябваше да се срещне с приятеля си, за да продължат с обраб ...

Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...

Търсим да назначим мъж, инженер-механик, до 45 години. Полът няма значение…
хххх
В паралелната вселена за лечение на болните деца държавата плаща, а за издръжка на чиновниците се разчита на хорските подаяния…
хххх
- Състоянието ви се променя. Скоро ще се срещнете с жена си… ...

Специалистът по сапуни и пяна Денков се разходи с Марийката до Израел. Намери повод – заложниците на „Хамас“. Аргументът: „Двама от заложниците на „Хамас” са с български произход. Техните баби и дядовци са живели в България, след което са заминали за Израел.“
Даже не са с двойно гражданство…
Да, тер ...

Виновна ли съм
Виновна ли съм, че обичам,
виновна ли съм, че греша?
Виновна ли съм, че те чакам,
когато идва вечерта? ...

ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...

Появи се в живота ми изведнъж и без свян
и като цвете разтвори цветовете си за живот.
И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,
и пусна корените си в него, здрави като дърво.
А душата ми преди това беше наполовина, ...

Няма да забравя тези цветя,
които така и не ги получих.
Най-дълго ще помня това
което така и не се случи...
Най-много ме нарани нежността, ...

Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...

Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...

ПРИЕМАНЕТО
Антонио се измъчваше от много неща. На първо място от хигиената. Беше свикнал да се къпе в санитарната клетка сутрин и вечер, като мръсотията идваше само от него в изолираната от света стая.
Тук се миеха когато срещнат река по пътя си, а сутрин всеки се криеше зад някое дърво да се облекч ...

Нали си знаеш, няма правила,
в емоциите на моето Обичане -
Достатъчно ми е, че Любовта
е примата на нашето привличане.
Което повече е от една вселена, ...

15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...

и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...

Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...

Тотю не беше палаво дете. Дружеше с околните деца понякога някак предпазливо, очаквайки да се случи нещо необяснимо, странно. Да, по-скоро беше малко странен, с ококорени очи оглеждаше всеки детайл. Най-много му се отдаваше математиката, но харесваше историята, особено тази за Втората световна война ...

,,Поет световен ти си пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...

МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...

Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...

Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...

Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...

Група украинци, обявили се за представители на народа си, поискали в Брюксел Полша да бъде заставена да плаща. Милиарди. Заради политиката си в Галичина от 20-те години на миналия век до освобождаването на региона от Червената армия…
Що пък не? Поляците искат репарации от Германия, искат от Русия – ...

The home is where my heart belongs.
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...

Стигнах до кръстовището на 60-а улица с „Thunder Hawk Rd“ и завих към нашия комплекс. Изнуреното слънце, закопняло за отдих и сън, отпускаше вече нозе в невидимото си ложе зад нагънатите възвишения на Сиера Сан Педро. Преди съвсем да се потули зад някой от зъбатите хълмове на планината, косите му об ...

ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...

Беше се подпрял на дръжката на брадвата
- Ти не си идвал у нас, нали. Ако нямаш работа и имаш време да вървим, и без това сега ако се разработя с брадвата ще се развика някой съсед '' Ей, кое време е та си се разтупкал бре, ние селяните след обяд спим ''.
Тръгахме, поспирахме се тук-там, той обясняв ...

Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...

Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...

Един поглед, гибелна красота,
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...

Небе, мое вечно небе
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...

Една от най-загадъчните личности в световната история е юристът от Тулуза Пиер дьо Ферма (1601 - 1665). През 1631 г. Ферма получава бакалавърска степен по право от университета в Орлеан. По-късно става депутат на парламента в Тулуза и съветник през 1634 г. През 1638 г. е назначен в наказателния съд, ...

Доналд Тръмп категорично отказа среща на молещия го за нея Зеленски. Като причина Тръмп изтъкна т.нар. конфликт на интереси. Тръмп неведнъж е заявявал, че ако стане повторно президент на САЩ незабавно ще спре парите за Украйна. Всички предварителни прогнози сочат преднина за него между 3 и 10 процен ...

Ами да започнем и да завършим с Висоцки.
Обаче в все пак, за да определим, като за начало, основните действащи лица трябва първо да спомена разговора на Карбовски с Дачков (6), където в самото начало се дават определения на двете противоположности - Плебсът и Автентична аристокрация. И че всъщност д ...

Модата бе завладяла почти всички'' Назад към природата ''. Продаваха се, купуваха се стари запустяли с годините селски къщи с буренясали дворове и килнати на една страна самалъци, е по новому ,стопански постройки, с цвръкащи врабчета, какво ли делят, недвижима собственост навярно.
Нашата къща, хайде ...

В един от постовете ми се е промъкнала фраза ( Мене жената ме гони за две минути!), която хвърля неблагоприятна светлина върху личният ми живот. Затова сядам да изясня това недоразумение.
В интерес на истината , ние с жената сме късали много пъти, обикновено завинаги. Това завинаги не стига да излез ...

2123 г.
След тежък работен ден Х23Т12 се отпусна в зарядната станция и започва да си прави анализ на днешните клиенти, които обслужи във виртуалния бар. Трима от тях му направиха силно впечатление. Във виртуалното съзнание на стария ИИ се прожектира първия клиент, който си заслужаваше да прегледа - ...