Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза за ...

Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...

Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...

Кръвно спада,
бавно пада
все надолу,
много ми е лошо,
границите ниски са, ...

Видях любовта, усетих страстта,
почувствах и твоето сърце да тупти...
И ето сега, разделени в нощта,
смирено аз роня сълза след сълза.
Аз мисля за теб - ти мислиш за мен, ...

Имало някога едно минало,
което отдавна го бе имало.
Спомени давало
и пропуснати мигове взимало.
Скитало, питало ...

Не си обичал истински,
ако е имало само страсти и искри,
това не стига да е истинска любов,
която тлее, защото тя трябва да се разраства и гори.
Не си обичал истински, ...

Още по­м­ня пър­ва­та ни сре­ща!
Млад чо­век ус­ми­х­на се от­с­ре­ща,
а по­г­ле­дът му, благ и оза­рен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят про­те­г­на дла­ни ...

В чакалнята на твоето сърце
В чакалнята на твоето сърце
седя и чакам от години,
а ти летиш с фалшиви ветрове
и все не стигаш небесата сини. ...

Срещнах те, любими, без да подозирам,
че всъщност си бил близо до мен.
Влюбих се в теб неусетно и силно,
съзнавайки, че теб съм чакала отдавна.
Обичам те такъв, какъвто си, ...

Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък ...

Гледам, сменил си шрифта...
Търся мъж - Вале Пика,
с 18 години по-млад.
За да ми се чува думата,
Нека пие мастика... ...

"Мъртви парчета реалност"
Събуждам се
в противен и кошмарен свят,
оглеждам се -
студен, безчувствен, грозен град. ...

Тих и спокоен следобед... Лежим прегърнати и мълчим... Думите са излишни, моментът е вечен... Усещам близостта ти, а ти моята... Най-вече, защото споделяме една завивка - тясно е!... Прекарахме един незабравим следобед... Беше толкова отегчителен - копнея да го забравя!... Моментът наистина ми се ст ...

Отново тъмен ден, а слънцето пак грее с божествени лъчи.
Нещо в тебе вика, сълзите да избършеш.
Направи го, дори светът омразно сив да е в твоите очи.
Време е светлината да погледнеш.
Ставай! Изправи се и забрави онези дни. ...

И бременна си вече ти,
очите ти от щастие блестят
и очакваш с нетърпение
бъдещото поколение.
Чудиш и се маеш ...

В Огледалото
Посветено на Петко Илиев-Divak
В лицето ти нека всеки да се вгледа -
обратната страна на огледалото не е за теб!
Ти не търсиш - всички знаем го - победа! ...

Виж раззеленилите се дървета, свободните птици, извисяващи се над света.
Яркото слънце, кръжащо в синьото небе – извор на радостта.
Тук са златните залези, къпещи се в море от светлина.
Усети летния въздух, всичко е толкова истинско – да!
Но видях самотна стая на незнайно място и заключена врата. ...

,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...

Пътят на опиума,
Път на коприната,
Пътят към небесата,
Път за нещастници…
Надежда за хляба, ...

Очите ти често спохождат съня ми.
Замислени галят умореното ми лице,
а пламъкът в тях все още разказва
за отминалите малки добри светове.
И чезнеше в мрака искрицата бяла. ...

Ти не говориш - не,
не казваш нито дума,
а всъщност толкова добре
разбираш всяка моя глума.
Ти не поглеждаш - не, ...

НЕРАВНОВЕСИЯ
На този свят щом вземаш, трябва да дадеш.
Неравновесия животът не понася.
И ако присвояваш, значи, че крадеш;
за всички дейности в живота се отнася! ...

В няколко български градове има
паметници на Хан Аспарух, но
само моят град носи неговото име.
Авторката
Във плодородна Лудогорска равнина ...

Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници, ...

Акварелът се нарича "Актриса" и е дело на майстор, рисувал декорите на над 50 филма в студия "Мосфилм" и други филмови центрове. Нарича се Валентин Николаевич Вырвич. Открих го в един сайт съвсвм случайно... И много се радвам!
Стихът... заформя трилогия с "Полунощ" и "В залата".
Така се получи...
Ще ...

Имало едно време 1 малко момче,
живеело само,
няма значение къде.
Разправят, било лудо -
често изведнъж започвало да вика - ...

Мълчиш. Очите ти са тъжни, уморени,
в тях няма вече топла светлина
и погледът се рее нейде устремени,
сякаш птица се стрелне, спре и отпусне крила.
Мълчиш. И в туй мълчание, пропито с тъга, ...

Не узря в мен и късче от лятото,
дето миналата зима обещах си.
А мечтаех си да бъда малък бог
и с вятъра да милвам всички майчински...
Така и не пораснах до тавана. ...

И се чудя как ще бъде посреднощ, щом нощните птици огласят мига.
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...

ОДА ЗА "ПОЗИТИВНОТО"
І.
ДА МИСЛИШ позитивно е градивно!
Във Времето жестоко,
объркано, брутално, сиво, ...

Заплаках...
"За кой ли път, сърце, не си ли уморено -
от раните, от болката нима не си сломено?
Защо се бориш още и защо обичаш...
и себе си, и мен ще спреш ли да обричаш..." ...