Хора
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...

ДА ЧАКАШ
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...

2 глава
Рик Летърман се събуди, облян в пот. За пореден път този кошмар не му позволяваше да си поеме дъх. Чаршафите бяха полепнали по него и събрани на куп. Рик погледна аналоговия часовник. 3:30 часа. Както обикновено-помисли си той. Нямаше смисъл да се опитва да заспи отново. Знаеше, че нямаше см ...

Празна стая, следи по стената
от рамки и гвоздеи - счупени мисли,
няма минало; с призрачно тяло
се бори за спомен едно огледало.
"Спирка на времето" - шепне душата, ...

Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...

Сам със себе си
тишина голяма
сам във себе си
по-прекрасно няма
Завинаги си сам ...

"И събирам, раздавам, дори не броя
своите срещи в града милионен.
Аз вървя, за да търся в теб любовта,
любовта, без която не можем..."
Сърцето ти ...

Бял лист - пустиня,
буквите като мираж;
думите са кладенци сухи,
а стиховете - оазис сред дюните...

Страх ме е, ако любовта
си отиде, аз да не мога
да отпусна доверчиво глава,
да изгарям на очите ти в огъня...
Или да не мога, свела очи, ...

какво са
300 километра
за страстта
невидими ръце
на мисълта ...

Тогава аз бях цвете, напъпило през пролетта.
Под слънцето растящо, обляно в светлина.
На топъл дъжд се радвах, но и тежки бури преживях.
Танцувах често с вятъра, но и изтръгната от него бях.
Едвам бях разцъфтяла и исках дълго да крася света. ...

Аз съм тихо пристанище.
Ела!
Можеш да се връщаш
след тежки поражения,
след корабокрушения ...

Аз се плискам в мига като в бурно море,
уморена от диви прибои
и се моля - духът ми дано разбере
и изпрати ме в пристан спокоен.
Но бушува водата, не мисли да спре ...

Спи народът, в тая скрап положен.
Мълчи и търпи - хомота му е наложен.
Хайде, хора, събудете се - да се обединим.
Бъдещето сме ний, а младите хора само спим.
Обедини се, народе, стига мрънка. ...

Ще се разлистят дърветата, ще разцъфтят.
Ще дойдат птичките в гнездото си.
Ще чуеш ли как малките ще зачуруликат?
Уханието на зюмбюлите ще сетиш ли?
Ще бъдем всички ние като птиците, ...

И нещо тихо шумoли,
по пода провлачват се воали
и тежки рокли, с кринолин,
по стълби, полунощие застлали...
И тихи стъпки, коридор из коридор, ...

Някой ден
Изгарящата нежност в очите ти,
по-гореща от пламъците на страстта,
тя е виновницата за белезите по врата ми,
онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта. ...

От ръцете ù капе отрова,
която банално е сладка,
и в своите розови устни
държи острие със опашка.
И нямо, и кухо я гледат, ...

Дай ми страст, аз искам,
дори и светът да не ни обича.
Когато сме в окови стегнати,
нека плътта само говори.
И нека не сънуваме самотни, ...

Има неща, които никога няма да си простя.
Има неща, които разкъсват сърцето.
Има спомени, които изгарят паметта.
Има грешки, които напомнят за непростимото.
Има мигове, които напомнят за миналото, ...

Той живееше в свят, в който нямаше думи
и не чуваше сутрин - песента на деня,
но в сърцето си топло - под самотните струни
бе събрал със усмивка - обичта на света.
Той пристигаше късно - със надежда в очите ...

Губя те бързо, мила.
Губя те – не се надявам
на стихове ритуални.
Месеците изминават като
бързи попови лъжички. ...

Снощи те сънувах, мили.
Отново бяхме заедно.
Казах ти, че те обичам
и всичко си беше по старому.
Как хубаво бе да те прегръщам! ...

Написах хиляди стихове,
за тебе, за „нас” и за „те”,
обичах по хиляди начини
и винаги вярвах във „Ще”
Пишех… ...

Когато седнеш до мен
Всеки път, когато седнеш до мен
… не мога да сдържам думите си!
Искам да изкрещя в лицето ти
(силно, така че всички да ме чуят) ...

Окосени полягат уморените думи,
сини поляни делят ни.

Уморих се от пътища,
от хотелски стаи.
Имам само сънища,
красиви думи…
това е. ...

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

> "... когато вечерта смирено гасне
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...

Преоткрих те… и пак безследно те загубих
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша. ...

“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...

Изгриза съня ми,
дишаш във врата ми,
грабнах метлата -
хвръкна ти главата.
Направих ти мръсно - ...

Съвместими ли са
несъвместимите неща?
Слънцето снега обича.
И от любовта им,
изгарящо страстна, ...

Не те излъгах, че животът ми ще свърши -
там, дето свършва любовта ни само наша.
Не те излъгах, че душата ми ще се прекърши
от вятър силен и от буря хладна, страшна.
"Но ти си жива, хайде стига" - ще се усмихнеш със насмешка ...

С учителя по практика се натоварихме на автобус Хасково - Мадан.
Пристигнахме привечер.
Там ни чакаше открит камион, с който потеглихме към рудник Върба.
Бяхме осем момчета и две момичета.
Останалата половина от класа заминаха за рудник Маджарово. ...

Сънища и копнежи
Беше един от онези мартенски дни, когато пролетта изпращаше зов на слънцето да ни порадва с топлотата си, да ни напомни, че тя е близо и остава още малко. И все пак хладният мартенски вятър напяваше леко, нежелаещ да отпусне хватката си над земята. Нежно обхождаше косите и лицето ù, ...

Наша стара любов;
тихо плачеща,
трудна и истинска,
всичко значеща,
искащо-даваща, ...

Нека Бог да прости греховете
на света ни, потънал в лъжи,
за да вземем отново в ръцете
пак съдбите си вместо пари.
Нека всеки помогне на беден, ...

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Даниел спокойно се разхождаше в парка, като се радваше на разцъфналите дървета. През пролетта, когато всичко сякаш се е събудило за нов живот една такава разходка действа особено приятно и отпускащо на душата. Той крачеше засмян, с тихи и бавни ...

Към девет и половина, след няколко бурни спора на футболна, политическа и филмова тема и още по-бурни приятелски помирения, празненството по случай четиридесетия ми рожден ден утихна, което стори път на „Часът на горещия стол”. „Столът”, както разговорно го наричахме, с цел постигане асоциация с еле ...