Лъх прегърна студеното утро,
за да стопли деня със мечти...
Нейде чиста душа ли въздъхна,
или стих за любов се роди?
Бяла птица ли мина под залез, ...

Надежда, че днес ще е друго,
че няма да има лъжи,
душата ми леко ще диша,
щом близо до мене си ти.
Усмивката твоя е радост, ...

ЖРЕБИЙ
Днес отново заваля - да ни пречисти.
Зимата напомни с вихрушки - снежни.
Сняг облече земята - родна.
И грейнаха в сърцата ни усмивки нежни. ...

Кръпки
Шия поредната кръпка.
Вече не плаче душата...
... даже счупи иглата...
25.01.2011 год.

Старият цигулар
Със цигулката все,
и прекършен на две,
той пресичаше бавно площада...
И с едно „добър ден”, ...

В тъмното грейва проклятие -
раздира бездънната нощ.
Съдбата ми е разпятие,
хладно като острие на нож.
Спомени грачат и спускат се, ...

Да погледна в очите ти, ясните,
и да видя на времето залеза.
Тихомълком да стоплиш душата ми,
приютил на надеждата вятъра.
Преоткрил любовта между хората, ...

Студът пълзи по тялото на мрака,
сковава изтощената земя,
изчезва бавно пушекът на влака,
заспива посивялата гора.
Прокрадват се две сенки на перона ...

О, бедна мъченице,
оплювана,
охулена грешнице,
осквернена,
жестоко ранена, ...

Очакване
Ще дойда в нощ безлунна и студена,
когато хлад обвил е твоето сърце.
Ще дойда, но поискай ме... дори несъвършена,
когато споменът ти ще извайва моето лице... ...

За теб бих се превърнал в звезда...
Бих озарявал Самотата светлинни години
Стига да зная... че ти си някъде там...
Някъде там...
И някоя нощ ще погледнеш към мене. ...

И някак си така те отново са заедно. Явно любовта беше по-силна от тяхната гордост. Времето не ги раздели, нито завистта, която беше около тях. Каквото и да ù говореха, тя го обичаше, дори повече от преди. Каквото и да ù стореше той, след тази дълга раздяла, нямаше да я нарани повече, защото знаеше, ...

Аз зная сърцето ти, мили,
как трепери в твойте гърди,
и в съня ти как сме се скрили,
и се любим в дъжд от искри.
Аз усещам гласа ти тревожен. ...

ЗИМНА ЕЛЕГИЯ
Градът е като че измислен бряг
в зимния сумрак на вечерта?
А тя - един спасителен бивак
за скитащия ден на радостта. ...

Беше прекрасен и усмихнат пролетен ден - слънчевите лъчи създаваха усещането за идващото лято.
На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се ...

Автобусът бавно намали скоростта и се спря. Тя застана на вратата, приготви се да излезе... и тогава го видя. Той стоеше до препълнената спирка и гледаше безизразно. Валеше. Тя се усмихна, а вътре в нея се разлетяха стотици пеперуди. Толкова се вълнуваше, като го виждаше, бе толкова щастлива, когато ...

Когато утрото ти започва без мен.
И аз не съм там, за да ме видиш.
И всеки път, когато си мислиш за мен.
Аз знам, че ще ми липсваш много.
Когато утрото ти започва без мен. ...

Циганко, гледай ми на сърце
Циганко стара, гледай ми на сърце,
че кафето горчиво нищо не казва,
а онемели от нежните ласки ръце,
обет за мълчание спазват. ...

Едно море бушува още,
едно сърце будува нощем,
не ще да чува,
реве, тъгува.
Една любов, безбройни вопли, ...

Росинки в миглите -
зрънца от влага,
блестящи върху
паяжината на мислите.
Затворени във песента на дъжд капчукащ. ...

Реките са вечни моми,
събрали чувства без край.
Все щастие търсят сами
и бързат към земния рай.
Задирят ги много потоци ...

Кога стана това?!
Как стана Това?!
... че стигнах до тук без душа.
По трънливото шосе
на всеки протягаща ръце, ...

Сняг - глътка въздух
за уморената вече от нас природа,
свито куче трепне в ъгъла,
зарад студа на зимната порода.
Пухкав звук след стъпките ми лази ...

листо
Беше ноември. Мрачни облаци скриваха слънцето. Вятърът бе засвирил със своята есенна флейта и като че ли се опитваше да издуха и последните спомени за топлото лято. Хората започваха да сe навличат със зимните си дрехи, а дърветата обратно на тях - събличаха своята премяна.
Светът околомен поср ...

СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...

-Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.
Траян вече бе четиридес ...

Надежда
Забързана,
изнервена,
объркана
и уморена, ...

СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...

Вечер черные брови насопил.
Чьи-то кони стоят у двора.
Не вчера ли я молодость пропил?
Разлюбил ли тебя не вчера?
Не храпи, запоздалая тройка! ...

Молитвата на грешника
Да обичаш правилния,
обаче погрешно.
Да бъдеш слаб,
а изгаряш да бъдеш силен. ...

ЧАСТ І
Детектив Фараго затвори силно вратата на стаята за разпити и изгледа затворника срещу него.
- Мисля, че е време да започнеш да говориш.
- Така ли?
Младият мъж го изгледа самодоволно и се подхилна. В крайна сметка полицията не знаеше нищо. Разполагаше само с предположения, но не и с твърди факти. ...

Свети над моята къща черна луна.
Пие я - сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е - аз съм бездомна.
Все ми помахва подканящо с бяло перде - ...