Един съвет, красавице: Не бива,
за бога, да се влюбваш във поет
дори насън, приятелко красива.
Един поет не става за дует!
Ти себе си поднасяш му без свян, ...

Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше ...

Приятелството е кристална ваза,
в която не цъфти омраза,
бе казал някога народа,
но дали приятелството е до гроба.
Дали ще бъдеш с мене ти, ...

Аз не празнувам Свети Валентин.
Стига ми това, че Те има.
Любовта ми е семпла – без грим.
Очите Ти са моите пролет, лято, есен и зима...
Аз не празнувам Свети Валентин. ...

Плачи, плачи, мое мило бедно сърце!
Нямаш утеха - тихо!
Нямаш любов!
Чисто е небето, но слънцето не грей.
Бяло е морето, но е застинало в лед. ...

Диамант
от светлина.
Как се събужда
сила
и тръгва ...

Аз бях китара,
за тебе създадена.
Със струни, опънати
до краен предел.
А ти ме докосваше, ...

3 март и нашата памет
Паметта на един народ е знак
за неговата идентичност.
Милена Очипалска
Нямам никакви претенции да съм историк, но това не ми пречи да не мога да приема какъвто и да е опит на когото и да било да се омаловажи значението на 3 март 1878, още по-малко заслугата и подвига на храбрит ...

КИТАЙСКИ СИНДРОМ
Китайска стока – пъстри ризи –
подканят ни от всеки рафт,
далеч от трусове и кризи
и сянка на финансов крах. ...

Надбягване със смъртта
В черна угар вървя...
Бледа тегне луната.
Суховеят подмята
зажаднели зърна. ...

Глория
Глория,
ти си винаги си в движение,
тичаш след някого.
Трябва да го хванеш по някакъв начин. ...

Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,
с ръцете си прегръщам пролетта...
Краката ми не стъпват по земята -
танцувам ... Самодива с теб сега.
И моля мрака тихо да приседне ...

В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...

Мартенички бели
и червени – радост!
Пухкави къдели –
дар за вечна младост.
Берекет и здраве, ...

Бях твоя. С цялото си аз.
Частичка от мене не остана непрелята.
Окичена във слънчевия ти атлаз,
бях се разляла накъде из душата ти
и слагах знаци, самодивени, ...

Чудо
Чули ли сте и видели,
чудо станало в света -
изпод преспите дебели
бели цъфнали цветя! ...

Не вярваме, че сме пораснали
и всеки завъртял е къща,
деца, семейство и приятели,
свекърва или "златна" ТЪЩА
и куче - за ефект сплотеност, ...

Приглушената нощна тишина чакаше, тръпнеше... Тя сега беше жадна и трепереща
от очакване. Беше се превърнала в крадла. Искаше да открадне нечия страст, нечии
копнежи и любовни стенания... Настани сe тайно зад плътните завеси на стаята и
зачака. Знае точно какво иска да види и усети. Чакаше тях двама ...

ПОКРЕЩАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Защо не мога, Пролет животворна,
сърцето си за тебе да открия?
Пред свежестта, пред хубостта ти родна
глава си от възхита да превия? ...

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...

Не ми казвай, че раната е заздравяла, щом белегът остава за цял живот!
Не ми казвай, че не искаш да ме виждаш, щом оглеждаш се още за мене ти!
Не ми казвай, че за теб минало съм аз, щом във всички твои връзки зад тебе съм аз!
Не ми казвай, че отричаш се от всичко, щом за миналото тайно още те боли ! ...

СЪНЯТ НА ЯНА
С бял юрган е завила
Баба Зима градините.
Под снега е заспало
всичко младо и старо. ...

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки... ...

Лудее вятърът в тополите,
а те се радват на дъжда.
Какво ли тихо си говорят,
дали за бурята, или нощта
и пак превиват клони, милите, ...

Как ще разтопя сама
тази ледена стена
и преди да стане късно,
да не мога да те пусна.
Кървава следа оставям ...

Баба Марта цяла зима
много работа си има.
От снежинки бели, бели
си направи сто къдели.
Та напреде прежда-свила. ...

Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...

Los travéses de la vida Превратности
Emigran hoy en día las mujeres Жените заминават на гурбет.
y no protestan nada sus maridos. и силните мъже се съгласяват.
Cogiendo aviones, cogiendo trenes Коя със влак. Коя със самолет.
ellas se van para ganar su vida. Жените им отиват на печалба. ...

How crass you stand before me
With no blood to fuel your fame
How dare you weild such flippancy without requisite shame
Your very existence becomes my sacred mission's bane
You bow to kiss my hand and I ignore ignited flame ...