Като отшелник търся смисъла у себе си.
И виждам, че пустинията расте.
Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...
Не може и вярата да ни излъже.
Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими. ...

Съдбата ми към мен не беше
благосклонна.
Не ме посрещна с химн,
с приветливи слова...
Аз сякаш бях за нея рожба ...

Обади се
(Разговор с Отиващата си Любов)
Ало... Ало... Здравей, Любов!
Ти ми каза, ако има Нещо...
Обади се! ...

Отнесена във ритъма на времето,
аз виждам синевата и промяната.
Вопълът, стенанието, копнежът
за бурни страсти и емоции
притихват в мен… ...

Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...

Ще бъда с теб, когато плачеш
в самотните безкрайни дни,
когато в болката неистово изгаряш,
прободен от хилядите огнени стрели.
Ще бъда с теб, когато стенеш ...

Миг рисуван на вода
Горещо ми е и се свличам
по плажни ивици
на брегове далеч от моя дом.
Горещо е, но се завивам ...

Иска ми се да знам какво да чувствам
и да разбера какво да правя...
Искам да престана да се лутам в мислите си
и да те забравя...
Но спри дотук! ...

Вчера се свърши,
а утре отмина,
спомен насъщни
разпъна страха.
Думите преляха ...

Ще види ли някой
как страда сърцето
във някой ъгъл,
сред влажната зимна мъгла.
Ще види ли някой ...

Защо забрави светлите дела?
Кога загуби вярата в доброто?
И толкоз злоба от къде събра?
За мъст кога замрежи се окото?
Защо превърна рая ми във ад? ...

Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да ...

Най-тежи от предадена вяра,
тишината, взривена крещи.
Щом приятел честта ти предава
знам, душата ранена кърви.
А до вчера със тебе делеше ...

Може би някой ден ще се сетиш за мен -
скъпа и близка позната.
Тогава ме галеше с нежност – сатен
и бях на обич богата.
Може би някой ден ще се сетиш за мен - ...

Всички тези неотложни задачи,
които ме очакват.
Всички срокове точни и крайни,
които ме причакват.
Имаше време ...

ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО!
Здравейте, госпожо!
Коя сте – не зная.
Мисля, че не сме си писали с вас...
Не съм ви срещал във виртуала. ...

Не ангел, а демон
Дойде краят на това между нас. Не беше любов, но не беше и само приятелство. И двамата допуснахме грешки, които ни доведоха до тук. Дали беше нещо, което аз направих или пък ти каза, това вече няма значение.
Сърцата и на двама ни сега са студени като полюсите полярни. Не ни е било ...

Осмият смъртен грях
Над леглото ми виси икона на светите братя Кирил и Методий. Това е евтина репродукция, залепена върху дърво. Не знам от кого е рисуван и в коя църква се намира оригиналът. Светците са изографисани според църковния канон – Кирил е представен като по-млад тъмноок и тъмнокос мъж със ...

"Фейсбук приятел"?! Качваш си снимки, добавяш 1000 приятели, слагаш си статус с усмихнато човече, а се разяждаш от проблемите. Странно е как от тези безбройни "фейсбук" приятели, които ни коментират снимките със сърца и усмивки и пишат колко сме красиви, ти остават само няколко, които когато те попи ...

Даниел положил Ава на леглото. Започнал да съблича роклята ù. Свалил всичко от нея. Навел се над треперещото ù тяло, за да го разгледа внимателно. Бедрата ù били наранени, изпохапани и изподрани. Струяла кръв, която се стичала по белите чаршафи. Той сложил ръцете си върху раните ù.
– Ава, добре ли с ...

Да живей, живей труда,
облагородил човека
и умело прекроил
на маймуняка ума
във акъла на човека. ...

Ти можеш да живееш, ти можеш да умреш.
Ти можеш да се бориш, ти можеш и да спреш.
Ти можеш да обичаш, ти можеш да грешиш.
Ти можеш и да тичаш, ти можеш да летиш.
Ти можеш да си силен, ти можеш да си слаб, ...

ПОЛЕТ НА КРИЛЕТЕ НА МОРФЕЙ
Животът е една жестока мелница
на човешки мускули и кости!
А духът човешки само в тях е влязъл,
временно, на гости! ...

Социално зло
Не е ли страшно, не е ли зло
единствен зрящ в земя на слепци?
Що е правда, що е добро?
Разум знае, сърцето мълчи. ...

Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...

ДЕН И НОЩ
Нежна е нощта -
лазурен е деня…
Свежа е росата -
дъхави цветята… ...

Аз не съм роден за теб
и ти не си за мен, но
не че невъзможно е това
двете наши сенки да бъдат
озарени с чиста светлина, ...

Забрàви ме - аз просто съм жена,
безропотно понесла кръста си суров
безмилостно да ме гори все тя -
невъзможната и неугасваща любов...
Забрàви как ме в хаоса откри, ...

Той бе с неправилни черти.
Направо некрасив да кажем.
Не с поглед на киноартист,
не бе ни строен, нито снажен.
Усмихна ми се изведнъж, ...