Ще ти даря очите си,
сляпа ще усетя нежността,
ще дам сетивата си,
за да ме няма за света,
в сърцето ти да дишам.

Разкъсала воала на страстта
Душата ми танцува
Танца вечен в любовта
Пръска огън светлина
Мислите мои красиви ...

Илюзиите са като чаша вода
в задушен слънчев ден,
сякаш в труден момент ти подават ръка
и всичко е почти, но не съвсем.
Крепим се на лъжовни обещания, ...

Чувам ги.
Тихите копита и
вятъра пристигащ,
безсилен да събори
тези облаци, ...

(сенрю)
* * *
Светлите сенки,
свирепи, играят си -
горски страхове. ...

И така минава ден,
подир ден,
безразлично гледайки
към мен...
поглед, пълен със ...

Вярвай в себе си
Не забравяй, че всичко е възможно.
Вярвай в това, което те кара да се чувстваш добре.
Вярвай в това, което те прави щастлив.
Вярвай в себе си и винаги бъди искрен. ...

Знаеш ли
Аз никога не плача,
особено за тебе,
к у ч к о.
От камък е сърцето ми ...

Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...

По онзи начин,
по който трябва,
аз остарявам.
Красиво.
Смислено. ...

Не знам, дали защото наближава баба Марта, или поради края на този гаден работен ден, но двамата преброители, дето ми „цъфнаха” на вратата, ми се видяха като Пижо и Пенда.
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...

Kогато рано сутрин
красиви очи отвориш,
с напъпилата утрин
кротко ще поговориш.
Току-що изгрели лъчи ...

Аз знам, че слънцето за мене ще угасне,
че всеки цвят ще ми се стори глух,
че вятърът в задушна буря ще прерасне,
за всяка песен знам, че ще изгубя слух...
Когато ти си идеш, ще потъна, ...

Със теб били сме в други Светове,
проникнати от мрежи Светлина,
безплътни, нежно сътворени,
с Любов от Чудни същества!
И двама с теб – искряща пълнота, ...

БЕЗГЛАГОЛНО
Ресторант. Покривки бели.
Келнери. Вино. Мезе.
Шум. Емоции големи.
Чаши счупени. Меле. ...

И В А Н Ч О
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...

Поредната задушница ни вика.
Тук живите със мъртви разговарят.
Горящи свещи сълзите си стичат.
Взаимно греховете си прощават.
Безкрайна върволица черна мъка ...

Предистория – Първа история:
Беше зима и небето беше розово. Онова мрачно, пепеляво розово, което крие в себе си мистериите на Природата. От него се сипеха снежинки. Онези, по-големите, които украсяват всичко, върху което се приземят. Духаше тихият северен вятър, който се познаваше по това, че докос ...

Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :
"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител! ...

Понякога на себе си говоря,
упреквам се, сама се утешавам.
Нощем се прегръщам и преглъщам,
сърцето си разкъсвам и раздавам…

Когато
с мисли,
погледи,
гласове
недобри ...

Въздухът е чист до безобразие,
прозрачен до замръзване,
до вледеняване.
Дълбока глътка.
Размърдвам го ...

Глава първа
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...

Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...

Под резливия дъх на роденото никога утре,
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...

Малкият голям свят
Една игра с думи…
Голямата любов - необяснима,
е в малката сълза - непобедима.
Омразата - голяма, непростима ...

(или "Аре... чао" номер 2)
... следващия път
отвори вратата
(не обичам стените,
но мога и през тях...). ...

Бъди за мен следа неуловима,
бъди звезда
безимена, незрима,
бъди мираж - във пареща пустиня,
ала да знам, ...

Не издържам повече. Разбираш ли?
Да си толкова далече.
Искам да те докосвам, да ме докосваш.
Не издържам вече.
Искам да те усещам ...

Рисуваш в мен илюзии,
аз потънала съм в прах от самота...
Пресъхнали сълзи, горят в душата ми!
Така безкрайна е нощта!...
Нежността ти е жестока!... ...

Търся "звяра" при изобилие от "принцове",
да ме грабне с чара, а не с хубавото си лице.
Не ми пука дали ще кара БМВ или Порше.
Не търся Брад Пит и аз не съм Бейонсе.
Не си търся просто тръпка, а земетресение, ...

Трамвайната спирка още ни помнеше.
Павираната улица нежно пращеше,
когато през нея Любовта ни минаваше.
Държеше ръката ми в парк -
сред хиляди цъфнали клони ...

Защо сърцето нарани и го остави,
защо не позволяваш ми да спя.
Нима не можеш истински да ме обичаш,
нима нещастната любов ти не разбра.
*** ...

Бях в Пловдив на лекции за двадесет дни. Една от сутрините се събудих и започнах да се оправям, за да посетя занятията, които трябваше да имаме.
Вътрешното ми чувство заговори, че не трябва да ходя, но все пак го пренебрегнах и отидох. На двора пред университета седеше една колежка. Заговорихме се.
...