Господи
истина ли е това което мисля
Винаги е истина
това което мислиш
Твойта истина ...

След като сме толкова много на този свят, защо
най-често избираме самотата...
Ако погледнеш нещо или някого,
ще го залее смях звънлив.
Ако погледнат си от нещо или някого, ...

("Да целунеш под имелово клонче"...)
Месецът цепна със сърпа небето.
Друиди тръгнаха да жънат имел.
Зеленика се чéрви сред листи в полето.
Самодивски шал в трънака се е заплел... ...

Човек се сблъсква непрекъснато с житейски ребуси и бива изправен пред множество избори. През години чертае пътя и оставя следите си. Живее според собствен мироглед и често греши за себе си, пред себе си, за другите или пред другите. Задавал си е поне един подобен от следващите въпроси. Кой съм аз и ...

Остави ми само спомен,
така мечтан и дълго чакан зов.
Остави ми - не мечта,
а искра в света огромен,
която да стопли всяка част ...

Минаваха години, месеци... минути,
а болката във мене все така неуморима
изпълваше ме цяла - тя бе непреодолима!
А ти седиш с очите ти влажни и големи
и ме молиш пак да ти простя, ...

Точно ти ли дойде да откъснеш
цвете от градината с тайни?
Точно ти ли се вмъкна на пръсти
и пося в мен лъжливо омайниче?
Точно ти ли, с очи пренаситени, ...

Каска на плажа
- Обичам те – казва Крис.
- Знаеш ли, че имам пришка на дясното рамо? – отвръща Лидия и се почесва с ръка. – Странно как се е появила там?
- Не мога да живея без теб. – продължава упорито Крис. - Само за теб мисля по цял ден. Обичам те!
- Всеки ден се мажа с крем. – настоява Лидия. – ...

В очите ми прозират все още
сънища с волни делфини.
И помня много ясно звуците
от разбити в сърфа вълни.
Усещам същата сила в крилете ...

Отново съм разлюбила зората...
Затуй и слънцето е изчурял картоф.
Мълчанието ти не ми е злато,
а наказание за моята любов.
Отново съм разлюбила зората. ...

Докато вървя през живота.
Мога ли да държа ръката ти?
Можеш ли да бъдеш мой приятел?
Когато чувам как пеят птичките.
Когато с мирис на цветя настъпва пролетта. ...

Любовна история...
Навън бе тихо, спокойно и единствено се чуваше шумоленето на листата. Уличната лампа примигваше леко и едва осветяваше околността. От мрака започнаха да се чуват приближаващи стъпки и гласове. След минута-две два силуета се спряха под разсеяната, жълтеникава светлина, около която ...

С Витошката борова падина,
чиста като падналия сняг,
хлъзна се тук Новата година
грейнала от щастие и смях.
В портите ми пеят сурвакари, ...

Пресичам хиляди мъжки души,
а те са толкова тесни и земни.
Да, вярно, знам, че са много добри,
но искат дивото в мен да отнемат.
И се редуват - със думи, с дела ...

От сфуматото цветовете
си полегнаха.
Рамката побеля
до съвършенство.
Косата на четката ...

Отново разпада се сърцето ми
на милиони песъчинки
и вятърът отнася ме.
И вече посивяла пепел съм,
а някога бях огън буен ...

(от Сатурновата дупка)
Господарят на рибите пак ще зимува на кея.
Всяка зима го среща там – ням, до последната буна
две дълбоки и пълни очи над водата да рее,
а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни. ...

на фона на луната бяла
две сгушени сърца туптяха
той нежни думи ù шептеше
а тя в ръцете му гореше
той докосваше крака ù... с парещи ръце ...

Любовта е наркотик
Това е един безкраен кръговрат. Това е история без край. За една любов, за две съдби уж свързани, а вечно разделяни. Любов по-сладка от шоколад, но по-горчива от грейпфрут.
Любовта е силата, даваща ти преимущество в трудните моменти, силата, която те подкрепя, когато всички други ...

Малка спретната къщурка, без липи отпред, но с бяла хубава ограда. Цветя и чемшири, усърдно подредени, винаги красяха двора. Съседите завиждаха и искаха да са като тях: идеалното семейство. Но тя не искаше да се прибира. Идеалното момиче мразеше фалшиво идеалното си семейство с идеалната студена къщ ...

Любов такава искам
Какво съм аз за теб и досега не зная...
Случайна среща и безумна страст!
Едно горещо лято, индианска есен.
Надежда за любов за мен. ...

С накриво закопчана риза
и пъстра шапка на цветя,
във мислите ми тихо влизаш
с надежда, радост и мечта.
Ухаеш на дъждовен вятър, ...

Ако щастието беше стих,
вдъхновението ще си ти.
Ще прииждаш нежен тих,
в мисли, с ритми и мечти.
Всеки миг до мен ще си ...

Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...

От теб изпратен гълъб, Боже,
на рамото ми долетя!
С любов дари ме, за да може
с любов безмерна да творя!
Така посочи ме Ти, рекъл, ...

Обичай се
И се прегърни
В молитвена стая
Всяка пивница превърни
Хвърлен бодил ...

Право-славието е всекидневна битка – поражения и победи, от която излизаме със струпеи на колената от молитви, с изплакани очи от покаяние, но с окъпана душа.
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието ...

- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...

Гледах напред, а сянка тежка
като расо бе замъглила моите мечти.
Черен дявол бе изпил моите очи,
а в съзнанието ми мисли тъмни,
зловещи като термопили тежки. ...

Някъде там аз оставих сърцето си.
Някога аз преследвах мечтите си.
Днес, тук, милвам раните си,
сега, когато ти до мен не си.
Нощем под ръка вървяхме без посока ...