СКЪП ГОСТ
Прибра се вкъщи и цял разтреперан,
видя в леглото, до свойта жена,
от юргана издут (като пуяк наперен),
се подават продажно мъжки крака. ...

Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...

На японския народ
Хартиен жерав със криле изпепелени
към Слънцето издига се мъчително...
Земя, Небе, Море в прегръдка слени
рушат, бучат, убиват... Удивително ...

ВЪЛШЕБНИЯТ
КАМЪК
Мара Шейх
- Бабо, бабо, разкажи ми приказка…
- Стана късно, детенцето ми. ...

Бостън – наши дни
Пощенската камионетка забави ход. Даде десен мигач и със скърцащ звук от плачещите за ремонт спирачки спря пред витрината, на която с едри букви бе изписано “Антиквариат Коен”. Вратата откъм шофьора се отвори и от нея изскочи водачът – на средна възраст, който явно вече се бе прими ...

Когато ехото говори…
Понякога срещаме хора, които дълго сме очаквали в самотните си нощи, прегърнати от скръбта на белите коси. Страданието, болката от всеки ден, ежедневието, несигурността, уплахата, хаосът ни въздействат. Те често ни правят по-нещастни от преди. Ние търсим, ние копнеем да срещнем ...

Две жени се бият здраво -
Злата Зима с Пролетта,
кой ли да ги съди право
ще да има на света?!
Родна майка щерка гони, ...

Чуството на всеки е познато,
времето различно е за теб
Мястото... навсякъде е, щом е лято,
музиката в левия е джеб.
... ...

Може би ще имаш много мъже,
може всеки от тях да забравиш,
но един ще те топли във свойте ръце
и до края не ще го оставиш!
Вероятно ще минат много, но знай, ...

Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...

Тъй далече си от мен.
Дали си тъжен и сломен?
Проливаш ли поне една сълза за мен,
докато си все още буден?
Сънуваш ли целувка помежду ни, ...

В залата, в която започнах да тренирам, не се ползват джапанки - най-вече, защото няма къде да се държат. С изискването за носене на джапанки се сблъсках през пролетта на 1999, когато за първи път прекрачих прага на едно айкидо доджо. След като около две седмици се дърпах (защото забравях да си взем ...

Пролетта красива се завръща!
На природата цветовете пак превръща
в пъстри багри най-прекрасни
като нежни звуци най-изящни.
Нека птичките да пеят, ...

Пак заставаш на прозореца полугол и запотен, леко уморен, все още пиян, но пък задоволен. И пак пушиш цигара и гледаш как тя се качва в таксито и заминава. Събираш пъзела от изминалата вечер и накрая стигаш до върховния в кавички секс, който правихте с нея. После се сещаш и за предната вечер, и за с ...

Желания
Тишината ни обгърна като плащ,
думите и гласовете се стопиха,
вятърът довя гореща страст,
телата в танц любовен се извиха. ...

О, моя музо небесна,
о, моя светла мечта,
обожавам начина, по който ме караш да се чувствам,
всичкото това време, коeто сме прекарали зазедно,
всички тези наши моменти, ...

DT8 Project - Задръж ме до края
Безмълвни шепоти,
преминават през моята глава.
Обитаващи звездната вечерница.
Потиснати от мъртвите... ...

I have walked this lonely road
A thousand Years, it's filled with bitter tears
I have swum across the sea
Just to find I have no home
I have been everywhere ...

ТИКВОГЛАВ от Ед Джъстин:
Всеки що живота си цени,
далеч от Тиквоглав стои,
живи врагове той вече няма,
проклет е, нивга не прощава. ...

И ти сърцето подчини, отново.
Всички пъти, когато съм те молил, напразно.
Всички пъти, когато бях несигурен, за теб.
И оставям до вратата своите грижи…
Но аз съм отвън ...

Турбо любовник
Няма да ме чуеш,
но ще ме усетиш.
Без предупреждение,
нещо започва, слушай. ...

Времето е обратимо -
ето вън е нова пролет!
Облаците се разтварят
в синевата на простора!
Жеравите се препират, ...

Прокълнат
Куцука бродяга в мъглата безродна.
Изгубен се лута в сценарий на луд.
Линее, проклина и в жега, и в студ,
а гълъб в сърцето му кацва неволно. ...

През прозореца влезе светлина,
която аз улових,
след като вдигнах глава.
Погледнах празната тъма
и видях светеща луна. ...

Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели. ...

След чувалите прашни с цимента,
дето мъкнеш, и тежките кофи,
сила има ли после в ръцете ти,
та да къртиш и рими и строфи?
И понеже нощта ти е кратка – ...

Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...

Пътят лъкатуши сред полята
леко сред тревата шумоли
а от пътя почва планината –
извор с бисерна вода струи.
„Спри, девойко! Не ходи при извора! ...

Заслужени поздравителни адреси
При една от разредените ни вече срещи, един мой приятел ми разказа нещо, което ме впечатли толкова силно, че когато „прописах”, се опитах да го опиша. Изпратих му написаното по електронната поща с въпрос, дали мога да го включа в моята поредица „Живот без грим”. В нача ...

Розата
Розата в градината цъфти,
дава знак за блажени дни.
Слънцето над нея грей,
а любовта наоколо вирей. ...

Заяжда често вратата.
Не допуска да бъде отворена.
През обходен брод към душата
не става, щом злото вече
е сторено. ...

Тъмна нощ настана.
И в душата тихо беше...
Аз загубих се, отидох надалече.
Спрях се изведнъж
и зад мен усетих ...

По девствените листи на моята тедрадка аз рисувам,
но не с какво да е, а с думи...
На чудесата на света аз се любувам,
но когато нещо се обърка, трия с гума.
При мен е тихо, ...