Това е историята на един приятел. Той я нарече: “Жената, която май наистина ме обичаше”, а аз написах един “Роман в стих”:
Малко небрежна, някак отнесена.
Много красива, ту тъжна, ту весела,
жената избира "кой да я избира”.
Дарява с целувки или удря с пешкира. ...

В мрака красота намери,
вспусна се в адовите двери.
Перото ти вълшебно шепти
думи за нея да напишеш ти.
В бездната на твоята самота ...

"Очите на сянката"
Оставям следи в тъмнината,
следи на уплашен човек.
Усещам погледа, забит във тила ми -
очите на сянката, ...

Ако бях бързoструйна вода,
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...

Вятър пустинен, вечно самотен,
кой ли те иска тебе сиротен?
Тези ли, дето с полъх разхлаждаш,
или тези, що от тъгата изваждаш?
Кой ли на тебе щастие дава, ...

Ти блесна в живота ми като искрица надежда,
ти запълни дните ми с обич и с топлота,
ти си всичко, за което мечтае душата ми,
ти си ангелът на младостта!
Обичам те, бъди ми жива, ...

This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...

Нека ти разкажа моя приказка,
ще я почна с нещо нетипично.
Нощна и измислена - все тая,
щом я чуеш, ти ще си различен.
Ще те запозная със херои. ...

Кога си на съдбовен кръстопът и
ще трябва да избираш, да решиш,
да тръгнеш
по най-правилния път, ти
послушай разума, да не сгрешиш. ...

Събудих се…
От стотната окова изградих небе,
което да не пада, щом заспивам.
И птица в полет тихо да зове
онуй, що нивга не сънувам… ...

Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...

Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.
Превръщам замъците в лудници ...

Най-много ме е страх от добрината,
която се натрапва ежедневно
от хората с код грешен във главата,
мечтаейки за Рая гневно.
Те приближени са на Господ ...

Не знам с кои очи ме гледаше до вчера.
Нима със същите, с които тъй болезнено
пронизваш ме сега? И погледът ти черен
дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.
Какво намираш в мене? Буца пръст, ...

Дай ми криле да летя и да се връщам
Дай ми криле да обичам да прегръщам
Дай ми криле свободата да открия
Дай ми криле или сам ти намери я
Дай ми криле със сърцето си да споря ...

Аз съм Ади, слънчицето на мама,
и на тати сладкото бонбонче
и събуждам ги сутрин рано-рано,
искам да ме нахранят с биберонче.
Идват веднага да ме нацелуват ...

"Тежко, тежко! Вино дайте!..."
Хр. Ботев (В механата)
Тежко, тежко! Вино дайте...
да отпия свободата,
за която Вий умряхте ...

Обичам на инат,
не се страхувам,
не изпитвам срам!
Очи не свеждам ниско притеснена!
Боли, не е най-важното това, ...

Когато Слънцето изгасне,
когато няма и звезди,
тогава тъмнината ще се срасне
със живото и ще го изроди.
Очите ще са черни дупки, ...

Рожден ден
Животът нека не те плаши,
вдигай за него тежки чаши,
ликувай, палувай
в този ден за теб най-свещен, ...

Ти още махаш от висока трибуна,
докато минаваме пред теб по-малки
и от зрънца ориз.
С очи те "целуваме" ние, жалките,
горещо ни става в душите, ...

Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...

Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...

Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка, ...

Крайчеца хляб,
който изяждам сега с респект и наслада,
някога хвърлях!...
Днес и да искам не мога…
И си спомням словата на баба, ...

обичам
тихите дни,
когато, с копнеж по вчера
и за утре мечти,
някак кротко тече си ...

Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета, ...

ДЯДО
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи. ...

Не тъгувай, луна,
ще разплачеш и мен,
тази нощ съм сама
и на теб съм във плен.
Не проливай сълзи, ...

Заради тебе избягах от Ада.
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...

АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад. ...

Тичай, Ади
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене. ...

Гроб след гроб
копае гробарят,
отишъл си е нечий живот,
Смъртта е Господарят...
Човек след човек ...

В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.
И сякаш е нагиздено момиче – ...