Сега
Преди да повърна себе си,
в безконечния опит да прескоча страховете си,
днес, когато си различна,
сега в нежелания отговор. ...

К' ви ти нравствени кодекси!?
Ако вътрешен човек си,
до насита пий и яж!
Абе, щом като си „наш”,
кой, защо е дал парите, ...

Прах
Нощта ми хвърли във очите прах.
Изгубих пътя към звездите!
За миг едничък ослепях,
а рухнах - цялата разбита... ...

Кучката се появи в средата на лятото. Измършавяла, сякаш е била път от пустинята до балканския град, тя едва се държеше на слабите си крака. Застана пред мекичарницата като затворник, който очаква смъртна присъда или помилване. Не приближаваше купувачите, не се умилкваше в краката им. Стоеше горда д ...

Винаги, когато чуя песен стара -
аноним трепти и шава струна някаква заспала на Душата.
Какво говори тя - нашепва нещо мило, скъпо и обично, и незнайно...
Какво ли вплетено е в таз мелодия през вековете,
ту бистър извор, река пълноводна, ...

Чувствам се самотна! Сякаш съм изолирана от света. Нещо някъде там се случва, нещо хубаво, забавно, а аз дори няма възможността да бъда част от него. Имам нужда някой да ме разсее, да ми отвлече мислите в друга посока, някой нещо да ми каже. Не мога да се съсредоточа. Не мога да мисля. Как да убия в ...

Музиката спря
в душата ми
и страх в очите
се всели.
Надеждите ми ...

Online relations
Есе за убиване
За тези няколко месеца, от април до ноември, усетих какво е да ти орежат свободата, да ти плюят в егото и да те направят затворница в собствения ти дом. Тъжно звучи в наше време, нали? Когато безпардонно говорим за свободните love-връзки, за секс до поискване и „забра ...

Завинаги
Трябва да ти кажа какво чувствам,
може да лъжа себе си, но е истина.
Няма съмнение, когато погледна в очите ти, момиче, луд съм по теб.
Прекалено дълго живеех, вярвайки, че любовта е сляпа. ...

Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам ...

"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм. ...

КОВАРНАТА ОБУВКА И ДРУГИ ИСТОРИИ
В град Измаил (украински пристанищен град на река Дунав) предстоеше провеждането на поредното съвещание на експертите от дунавските параходства на деветте крайдунавски страни: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия, Румъния, България и Украйна. На то ...

Днес няма да те питам как живееш
и спастряш ли грижливо любовта.
По кривите пътеки ли пилееш
последната, на някого, троха.
Събираш ли от сълзите, които ...

Съвременно перо съм, брат
Звездички мигат в тих захлас
на миди, скрити в дълбините;
щурци простенват с хрипкав глас
в тревички еротично свити; ...

И преливат от чуждите истини
познатите рими в изстрадан куплет,
целувки във тъмното, искрени,
театър без думи, игра без сюжет.
Непреминати улици носят докосване ...

Оковите скъсвам
и литвам в безкрая,
на коня си Огнен
уверен ездач.
Със устрем се втурвам, ...

Изплъзна се поредната година,
със много радости и толкова сълзи.
Не усетих колко бързо мина
и пак доказах си, че времето лети...
Прегръщат ме копнежи и проблеми, ...

Сякаш времето е остаряло
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят ...

Мина време, откакто двамата се запознахме
съвсем случайно в един прекрасен ден,
но денят не беше нито слънчев, нито топъл,
прекрасното му бе в това, че
именно тогава "срещнах" теб!!! ...

Сърце
Сърцето ми е корабно платно,
което своя цвят не помни вече,
че цяло кръпка е до кръпка то -
от урагана на живота вечен. ...

Очите, те всъщност много издават,
когато се вгледаш без капчица страх…
Пламтящи, студени, тия, дето прощават,
зелени, кафяви, с намек за грях…
Очите говорят, когато не питаш, ...

За мен си като небесен лъч,
който огрява всичко в мен като те видя.
Настръхвам от твоя допир нежен,
душата си пред теб откривам.
Само като те погледна сърцето ми тупти ...

А пътищата пак ще се пресичат
с обърканите мисли във нощта.
Скрила своя лик е ледена луна,
от погледите, втренчени във мрака.
Дълго скитали са двете ни сърца, ...

Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.
В неясни вълни. ...

Невероятно! Сякаш сянка. Сякаш прилеп,
сърцето ми прегази,
без да пита.
Кръвта ми избледнява като спомен.
Умирах в асфалтовия аромат ...