Вдъхновено от
“Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Танцувам с облаците
мрачен танц
и тебе търся. ...

Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...

На светещия прозорец на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:
- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?
- Но аз получих усещането, онова усещане.
- Хайде сега, спокойно идете до вратата. Оттам ще влезете.
Посетителят беше наметна ...

Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...

Няма как далтонистът да оцени красотата на пъстроцветната дъга...

Бойко като слънце грейна.
Построи ни той метрото ново.
В бедната страна жалейна
строи като Омуртаг отново.
Тъй строителят от Банкя ...

Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...

... пее меса...
Ковеш ми чувства. Бясно-хаотични.
Във границите твои да се блъскам.
До синьо нажежена от "обичам",
а мислите ми – диво ято гъски. ...

И тъй пътувахме ние дълго с влака,
а после и на горския с колата.
И минахме поляни и полета,
дойдохме най-накрая в планината.
Чукари, драки, камънаци. ...

Прекрасни са твоите очи,
а по-прекрасното нещо си ти!
Искам да съм с теб,
искаш да си с мен!
ОБИЧАМ ТЕ! ...

Няма още 5 часа. Събуждам се и пия кафе. Мисля си. Снощи по архивите на хазаите открих списанието „Наша Родина” от 1954 г. до края. Подвързани по броеве в едни големи папки с твърди корици. Зачетох се. Първо разлистих броевете, гледах снимките, после се зачетох – истински. Обичам да гледам стари сни ...

Навярно самотата му ще вие
с очи в небето, търсейки те там.
Звезда си, сред безброй ще те открие!
Сърцето ти за светлото е храм.
Под дрехата ти- звездни водопади, ...

Светът се обърка
Светът се забърка
Каша голяма
Навсякъде стана
Метла и в казана ...

Passionate Dance
Танцувам. Танцувам сякаш утрешният ден няма да дойде. В приглушената светлина на клуба мога да съм която поискам. Избирам да съм себе си. Не силната, независима жена, която ненавижда мъжете. Нея съм през деня. Сега е нощ, а тук никой не ме познава. Позволявам си да съм женствена, ст ...

ЗА ЛЮБОВТА
Автобусът се бавеше. Старият Крум е седнал на пейката на спирката и слуша разговора на неколцина чакащи младежи. Спореха за любовта.
- Обичала ме - разправяше един от тях на другарите си. - Много знае тя, какво нещо е любовта.
- А ти знаеш ли?
- Знам. Тя е нещо което те кара да си готов н ...

И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина ...

Излез ти бойна артилерийо
истински да погърмим
Със снаряди взривове премерени
врага да заличим
един по един ...

Младеж позапазен, минал шейсетте,
във нета потърси мома,
не мина и много, направи сефте,
там срещна девойка сама.
То беше поезия, после и проза, ...

Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...

Една дилема те зове,
какво желае твоето сърце?
Дали ще си обичан в живота,
или ще живееш в неохота?!
Казват – сърцето не греши, ...

Тази вечер съм цялата тайна.
Не искаш да знаеш
защо съм си в тежест.
Сричаш живота си бавно и тягостно
и на кръст разпъваш живота си. ...

Депутатът Чиков в стара София
Чико се събуди. Протегна се няколко пъти, обърна се на другата страна и пак заспа. Когато се събуди отново, слънцето вече беше високо над тополите.
Чико стана чевръсто, отвори широко прозореца и се загледа в люляците, които бяха разцъфтели край Перловската река.
Оттатък ...

Винаги си искала да започвам на чиста основа, било то взаимоотношения, било то работна среда, но за свое голямо съжаление, установих, че тази работа с „начале” става много трудно, за съжаление, винаги има разни призраци от миналото, които напомнят за себе си.
Защо не можем да зачеркнем опита, който ...

лирико сатирична творба елементи на ужаси
Тази история би била ужасна, ако не бе толкова смешна. Обаче най-смешното в нея беше това, че главния герой е моят дългогодишен приятел Венци. Всички го наричаха Шута, защото изражението му беше доста комично, все едно е взет от някой комедиен филм - висок и ...

Любовта... загадка, а може би мечта?!
Чакаш я, но кога ли ще дойде тя?
Ще бъде ли истинска или ще е поредната лъжа?
Обичал ли си някога в живота си?
Знаеш ли какво е да боли? ...

Ден след ден се изнизват
дни като мъниста!
Остават ли следа, не знам,
в отчаянието на живота
се изнизват дните ...