Скъпа си
Роклята ти е страхотна
но изглеждаш ми самотна
Доста си се надценила
тарифата си повишила ...

Мракът обгръщаше всичко около мен. Чувах някакви гласове, далечни звуци от миналото. „Тя не заслужава да е с нас, оставете я...“ „Ква е тая тука? Ооо, колко работи съм чувала за нея...“ „Преди няколко дена я видях с онова момиче, мисля че се целуваха...“ „Махай се, кучко...“ Защо всичко това трябваш ...

Мълчание, извиращо от тревожна тишина,
а вълнението преди това се пръсна в суматоха,
огледалата пъдят сега действителността,
в която шикозността пристъпва боса.
Дъждът се стича с една-единствената прямота, ...

Искам да трещя
Като мълния в небето
Няма...
Тръпчица ще бъда
В сърцето ...

- Да направим какво?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...

Твоят свят е различен
и нямам място аз в него.
Колкото и да искам -
ти държиш ме далече.
От любовта ли те е страх, ...

Искам, но не мога,
искам да забравя
сълзите в очите
и болката в гърдите.
Искам да избягам ...

Искаш ли да те заведа при звездите?
Знаеш - там е твоят дом!
Блестиш повече от тях дори!
Дори повече - ти си слънце сред тях!
Много пъти си го повтарям, ...

Не трябваше да те напускам
и да те оставям да си отидеш.
Осъзнавах колко много ще те нараня,
но не можех да ти кажа защо го направих.
Трябваше ли да изминат толкова години, ...

Утринна роса... чаровно уникална,
бисерна звезда,
дори да бе кристална,
... нямаше да си това,
което всъщност ме увлича, ...

Aз не съм онова красиво сияние,
което твоите очи да стопли.
Нося радост, но след туй разкаяние...
И мойте песни се превръщат във вопли.
А ти си смел! Много смел си! Признавам. ...

Нашата есен
В златисто-есенен следобед
посрещам своя залез пак.
Люлеещ стол, два пръста „Джак“
и кучето полегнало до стола. ...

Павлето нямаше повече време. Трябваше да бърза, щото работата го чакаше. В печатницата пристигна, когато почти всички бяха там. Реши, че ще остане след работа, за да прочете една легенда от книгата на Любен Каравелов. Времето се търкулна много бързо. Дойде края на работния ден. Взе книгата от масата ...

10. Black velvet- Alannah Myles
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...

Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...

Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...

Написах отзив на един поет:
“Изваял си един красив букет!
Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен, ...

Replica
I'm home again, I won the war, and now I am behind
your door. I tried so hard to obey the law, and see the
meaning of this all. Remember me? Before the war.
I'm the man who lived next door. Long ago... ...

/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...

Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...

Все още се уча
да те живея така...
Да те сънувам по светло -
да ми крадеш съня.
Да не очаквам утре - ...

Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобя ...

Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри ...

Ще ми повярваш ли, че ме боли
да знам, че в тази нощ си сам и ти,
че нещо в теб не спира да крещи
за нещо невъзможно може би?
Знам, че сигурно ти пак се смееш, ...

Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна... ...

Щастлив съм
и това е всичко което мога да кажа
щастлив съм че съм жив че дишам
накрая душата ми се успокои
пиша и сънувам и този свят не е реален ...