Звездите ти са бляскави и едри,
загадъчно трептят в неземен мир.
Листата шумолят прохлада в кедри,
развихря се щурчешки нощен пир.
Приспива ме в невидимите люлки ...

Из разни кални емоции, мътни, безкрайни гонения и малко сирашки мисли в една съвсем сирашка, кална локва.
Помня я тази локва. В същата дупка, на същата улица, в същите сивкави нюанси, в едно предишно детско безгрижие и в едно настоящо детско униние. Тя е много мъничка, достатъчно къса, за да побере ...

Твърде ялово хапят беззъби ридания,
подредени четливо в римувана слабост.
Ако стари горчилки превръщаш сам в мания,
загорчава и малката глътчица сладост.
И те дращят кресливо ръждясали делници, ...

Аз знам, че съществуваш -
там, някъде в пространството...
... И сигурно ревнуваш
живота ми във странстване -
натрупал много истини, спомени, "приятели", ...

Виж там - поляна черно-бяла,
а насред нея спи жена.
Заспа мечтата ти доде бе млада,
а днеска вече остаря.
Живя във теб... със блян се храни, ...

Гражданинът Чико Чиков донася
(изповедта на агент „Мънки”)
Г- н Председател, смятам за свой свещен граждански дълг да доведа до Вашето знание онова, което Вие не знаете. А то не е малко.
Аз, гражданинът Чико Чиков, под прикритие агент „Мънки”, използвайки благоприятните метеорологически условия, се ...

Когато за първи път в нещо се клех,
то беше за обич, то беше във вярност,
но ти ме отблъсна и нищо не взе -
тогава душата остави в страдание.
Когато за втори път си обещах, ...

МАДРИД VІ
Ето такава съм, виждаш ли, чуваш ли?
Просто съм всякаква.
Никой не може да ме купува.
Ни сега. Нито пък някога. ...

Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два сил ...

Един след друг се движим под диктовка
на масата "разумни" същества,
вървим във съвършена маршировка,
въртим се постоянно във кръга.
Все става тъй - останалите знаят ...

Само в съня си мога да плача,
а когато те няма - съм като малко дете.
Омръзна ми да съм олицетворение на тишината.
За Коледа пак... ще си поръчам сърце,
което набързо да мога да разбия. ...

Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър ...

Как глупаво повярвах във това,
в което ти не ме излъга.
И крача тихо във нощта,
и търся те зад всеки ъгъл.
Нощта е пълна със тъга ...

Тъй нежна песен на вълните
събра ме в теб - омайна къща морска,
във теб намирам пак следите
от тишината на душата хорска.
Разпръсваш пориви, дочувам ...

Маргарита
Коя си ти, със име Маргарита?
По-бяла от снега, по-няма от листо на есента,
ще те докосна...
Разперил съм ръце, въртя се - ...

Когато видях лицето ти,
се почувствах някак жива...
почувствах се щастлива.
Ти ме караш да се смея,
да се чувствам добре. ...

смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...

Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата ...

НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината ...

Един художник тайничко ме нарисува
и после скри картината от всички хора.
страхувал се, че друг ще ме целува.
намразил се за туй, което сторил.
заключи ме във вечна кула от копнежи ...

Като океан бушуват моите чувства
и страхът върлува в мене,
кара ме да питам: "Ще бъдеш ли завинаги до мене?"
Но какво "завинаги" би значело,
ако остареем преждевременно, ...

Да те потърся? Повече едва ли!
Горда съм? Мислиш ли?
Не искаш да е така? Да бе...
Променяш ли се? Абсолютно НЕ!
Правех компромиси с мен. ...

Ти си моята съдба!
Съдба!
Реална и вълшебна,
потайна усмивка
и поглед стаен. ...

Не ми се пише нова поезия
искам я все така дива
и бодлива от храстите
девствена и хаплива
издираща нотите ...

И колкото години да текат,
безтебието е оловно тежко -
надвиснало над мен като стрела,
с върха си остър, жежък...
И гони зла, вечна самота, ...

Събудени сме. Навън е чисто и зелено. Събота е.
Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.
Въобще, на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни. Имало е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.
Вървя. Слънцето е над облаците ...

Обичам да вървя в тъмното. Обичам своята сляпа същност. Обичам усещането, спряло в корема ми, да ме води напред. И усещам къде да спра, къде да завия. Знам, че окото, което е там вътре, вижда по-добре. И ръцете, които са там вътре докосват точно това, което трябва.
Обичам докосването, изтръскало дум ...

Загубих се в един дъх... Търся пътя обратно...
Твърде гъста е мъглата, изчезнах безвъзвратно.
Знаеш ли какво е да пресъхнеш от сълзи?
Думичка да не кажеш? Наслушах се на лъжи!
Пресъхнаха очите, празна вече е душата. ...

Най-добре ми е вечер - във стаята
да седна самичка на масата,
да запаля поредна цигара,
да си налея коняка във чашата,
да се разнищвам отблизо! ...

Адам ли беше, или мъж?
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...

Душата ти е вече омърсена,
чистилище не мога да съм аз...
и твоята любов е покварена,
и как ли да открия в тебе страст???
Отдавна тя във теб не съществува, ...

Зак отвори очи с нетърпението на човек, чийто ден ще е пълен с изживявания. Трудно беше заспал от мислите, в които проектираше какво се случва след онази целувка. Не искаше да е мъж, който целува и после забравя за това. Той просто не беше такъв мъж. Затова днес се събуди с искрено желание денят да ...

На Мария
И не вярвай,
че всяка втора жена
е Мария,
и не вярвай, ...

На Льоня
Луната - неразрязан портокал,
на криеница тази нощ играе.
Подмамена от нейната печал,
последвах я във пътя ù безкраен. ...

Станало веднъж така - срещнал грозникът красота.
Момиче, пленяващо с поглед, разцепило на две ума.
Какво да прави клетият сега, знае - не това е любовта.
Той знае - в свят от злоба, в свят от грях и грозота,
само парата може да помогне, да спечели хубава жена. ...

Съзнаваш ли колко ми е трудно,
съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.
Още чувам тези думи: Не искам!
Жестока рана в мен ти издълба.
Отговори си сам: Тъжна ли съм? ...

Приютявам ги в себе си,
тясно им е -
политат навън...
Запокитвам ги на пътя,
дълъг е – ...

Безбожница...
Видях...!
Мълчаливо
ридаеща
Майка ...