Когато споменът прерасне в измама.
Когато от него ужасно боли.
Тогава осъзнаваш, че него вече го няма
и няма да го върнат твоите сълзи.
Когато сънят ти прекрачва в сумрака ...

Сготвих проблем. Такъв не си ял!
Имах всичко необходимо -
неверен съпруг, дивашки скандал...
Не ти ли хареса? О, непростимо!
Ще направя омлет - с две яйца и пръчка салам ...

Една жица на улицата
Във дни протяжни, тежки,
най-често се разхождам.
Със страст, със мисли жежки*,
природата разглеждам. ...

Х Е Л И О Г Р А Ф И Я
посрещам вълната
и е леко и ласкаво
сливам се с древния ритъм
частици мокра мисъл полепват по тялото ...

Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.
И не чувствам сърцето си, ...

Когато станах ученик, мечтаех да бъда като Учителя - издигнат на пиедестала на почти страхопочитното благоговейно уважение от учениците. Мечтаех всички да се обръщат към мен с "другарю учител" (тогава обръщението беше "другарю")...
Когато станах студент, мечтаех да бъда като Професора, който ни чете ...

Дете на себе си
Слънчева поляна,
на която
пак лежиш.
И облаците ...

...
Зад тежката проскърцваща завеса,
трепереща от затаен пред нея дъх,
актьорът мълчаливо вчеса
душата си, облечена във друг. ...

ИСТИНА ЛИ Е...?
Не съм разбрала колко мъртва съм била,
докато не оживях отново...
Не съм живяла досега така,
че да обичам толкова един човек. ...

Често затварям очи и за миг,
само за миг си представям
твоята същност с ангелски лик,
и в нея сърцето поставям,
в което намерих пристана тих... ...

Вятърът гони косите ми като обрулено есенно листо.
Раздира ризата на душата ми като разбойник.
Капки дъждовни бродират върху лицето ми своето везмо
и в едно със сълзите се сливат в булеварда-самотник.
Тъмни облаци прелитат подобно ято гарвани черни, ...

~~*~
~~*& Къщата на Любовта ми &*~~
Нарисувах устните ти
на стъклото...
И лекичко допрях лице ...

Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...

*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
** ...

Зад нашия ъгъл, на нашата улица
пак се срещам с отдавна забравени дни.
Поздравяват студено, студено отвръщам –
все пак не само ъгъл днес ни дели.
Разговаряме общо и общо се смеем, ...

Любовта ми - сянка, зачената
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...

Послание
Престане ли сърцето да боли,
когато трябва, сам ще те намеря.
Със нокти път ще правя през скали
и с дявола ще сядам да вечерям... ...

Не се завръщай...
даже да боли,
дори и да ти липсвам до полуда,
щом тази обич вече ни горчи,
че можем да я върнем е заблуда. ...

*** (Денят създава венец от цветове...)
Денят създава венец от цветове,
които нощта безсърдечно разплита.
Мисли и думи изпращам към нея,
за куриер си взех бялата птица. ...

Поемам буйните води
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се
пустото - ...

Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...

С полу-любов обичал си ме значи.
Едва сега разбирам - на раздяла.
От гняв дори не мога да заплача,
а трябва да започна отначало.
С полу-омраза аз ще ти отвърна. ...

Знаеш ли, омръзна ми да чета за хора, които са "творци", които са "арт", които имат изострени сетива за света и благодарение на тях изобразяват в картини, текст и музика света такъв, какъвто е. Омръзна ми от псевдо интелектуалци, най- вече визирам Люба Кулезич и цялата свита от пост менструални лелк ...

Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета. ...

Да, сигурен съм – пак ще се родя.
Все някой ден – след милион години...
Живота днес пребори го смъртта
и някак много бързо си отмина...
Да, сигурен съм, че макар след време ...

Последен стих, последна песен...
Последно казвам, че обичам теб...
За мен ще си останеш вечно...
Там в разбитото сърце...
И вечно себе си ще виня... ...

Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!
Сега се движа точно като статуя - ...

Дали защото Слънцето
пречупи през стъклото тиха ласка
или защото в синьо стихнала
опитвах да отмия пясъка…
и впивах жадно бледи пръсти ...

За какво да съжалявам?
За нежността? За любовта?
Щом даваш, двойно получаваш!
Нали така? Нали така?
Щом даваш всичко, дето имаш, ...

Есента дойде!
Хладно е!
Изсъхнаха
цветята!
Падат листата! ...

ТЪЖЕН ПОДСЛОН
Нощем кошмари ме гонят,
а всеки ден ме мислиш ти.
При мене понякога търсиш подслон,
щом ти домилее за моите очи. ...

Луната стреля със светлината си,
стреля в изгубената тъмна нощ,
улучва право в сърцето ми
и ме оставя на земята без помощ.
Тъмнината обикаля хитро около мен, ...

2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...