Стоя посред нощ
като бебе
решавам съдбовен въпрос...
в ръката ми нож
и без време ...

Да помечтаем...
Да помечтаем фанатично заедно
за приятели, жълтици и щастие в едно.
Без да е егото преправено,
избираме от двете, по-доброто зло. ...

Коминът пуши,
сивкав дим се носи,
а старец сгушен
огрява ногата си боси.
Догарят последните съчки ...

Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...

Малко момиче, от мрака погълнато ,
държи молив и пише нещо несбъднато.
Съня и реалното в ума ù се сливат.
Защо всички хора със омраза я обливат?
Сълзите в очите ù бавно изстиват, ...

Обичам
Обичам красивото в теб,
дори и сърцето, обвито в лед.
Обичам любовта, дори тази,
която не изпитваш към мен. ...

скромен дар за най-красивата жена...
На този ден аз искам да ти кажа,
с най - хубавите думи на света –
намерих Те, вълшебен мой Оазис,
съдба си ти, ветрецът тих, Съня! ...

Много тиха...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...

Когато утрин златокоса
по челото целуне те,
а на вратата
денят причаква те
със сто въпроса, ...

Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме ...

Замечтано ме гали зовът на отлитащи жерави -
ще се върнат, не усещат раздялата.
Тези пътища са за очите, за сърцето – разстояния няма,
като за полет – величието на необятно небе.
Септември с топла усмивка разтваря широко криле, ...

Случайно попаднах на статия, в която ставаше дума за това, че днешните ученици не били това, което се очаква да бъде един ученик. Бяха приложени различни снимки, на едната от които се виждат две момичета с доста скандално облекло (говоря за поли не повече от 10 см и обувки на токчета, чиято височина ...

Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...

Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...

Уморено,
морето носталгично мълчи.
Хоризонтът далечен безмълвно бледнее.
Върхът е застинал в глухи мъгли.
Гората не мърда. ...

Рожден ден
И аз съм тук –
сред гостите ти много.
До теб стоя –
усещаш ли ме ти? – ...

Идваш изтупан, с ръб на ръкава -
страхотно глади жена ти.
Безупречно бял, до мене заставаш.
Избягваме среща с познати.
Гледам те тихо - ръцете ти празни, ...

Р А З Х О Д К А
Скитах из небето, забулена в съмнения,
гонех облаците, търсех и мечтите си.
Замерях Слънцето с огризките от обич.
Уцелих го и то изригна някъде в себе си. ...

Защото
Защото не си готов за омраза,
тя иде.
Защото не си готов да си сам,
самота те измъчва. ...

Имаме държава, а понякога ни се струва,
че тя не съществува!
Имаме митници, а нямаме граници.
Имаме власт, а тя е опорочена и безпредметна.
Имаме закони, а тях ги заобикалят. ...

Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...

От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...

Спомняш ли си,
когато беше дете
и
най-голямата ти грижа
беше ...

По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...

Тройка, но не руска.
Всяка нощ един комар ми пречи да спя. Иска гадът да ми изпие кръвчицата, но не…Не се давам лесно.
Миналата година ме посещаваше една комарка Ани, много досадна, казвам ù "не", тя пак ми налита. Слагах ù нощем капани, помагаха известно време, но после гадината се сети, че доматен ...

Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...

Препускат сенките като диви коне,
като буен поток, прорязващ скалите.
Слънцето лъска подковите им с криле -
пристига утрото на равноденствие.
Събужда се Кибела за новия живот, ...

Вечеря съм приготвила. На свещи.
Сервирам по престилка. Еротична.
Отсреща ми един комар се блещи.
По бизнес - воайор е. Нищо лично.
Усещам по гърба ми как се впива ...