Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита, ...

Мигът на страстта
Как обичам
мигове кат този,
когато тръпки лазят
по снагата ...

Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...

... (за дядо)
Слънцето изгрява,
твоите криле тъй нежна топлина обвива.
Душата - необятна,
сърцето - малко, мъничко - ще експлодира. ...

И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...

Напук на себе си (Ще те обичам винаги)
Още 100 пъти да смачкаш моята душа,
100 пъти за подарък Ада да ми поднесеш,
С цялото ми същество ще те обичам все така,
И 100 пъти по 100 за тебе ще изгарям в луд копнеж. ...

Всички търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?
Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зав ...

Не бих могла да забравя
хубавите кафяви очи.
Нито край да поставя
на любовта, изградена от мечти.
Не бих могла ...

Навярно този стих не ще разбуди
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...

Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...

От мислите ми
понякога
изплитат се рими,
но после
винаги ти - ...

С благодарности на Ася Толедо за прекрасната картина
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...

За онази нежност, що бие лудо във сърцата.
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони, ...

Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...

Изморена съм от себе си до дъно,
изморена съм от хиляди лъжи,
как искам да летя, а все потъвам,
огромен камък на гърдите ми тежи.
Не спирам да се търся сред море от хора, ...

Идваш изтупан, с ръб на ръкава –
страхотно глади жена ти!
Безупречно бял до мене заставаш,
избягваме среща с познати.
Гледам те тихо – очите ти празни, ...

Огън
Горя!
Капки кристална вода
стичат се бавно надолу
покрай моето лице, ...

Трябва ли да позволя на огъня,
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...

Свобода -
зелена, неразбрана, дива -
не ме забравяй, тук съм... на крилата ти.
Оплетена в живота си верига, душата си при теб изпратих.
Свобода - ...

Разказ на Никола
Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!
По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, коя ...

Някак
неусетно си отиде.
Вятърът
тропна вратата.
Самотни ...

* * *
По стръмното животът ми пълзи
с издрани колене и лакти
и капят дните ми като сълзи –
ранена е душата ми от ласки! ...

Омъжена за самотата
Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА. ...

Любовта е за двама
Аз те обичам, искам те, желая те,
копнея и мечтая за нас двамата.
Едно цяло сме ние, дори и за
кратко през нощта. Телата наши ...

Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...

ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ
Притихва блясъкът
на отминаващия ден
на Ботев връх.
С последни сили планината ...

НЕ МЕ ВИДЯ
Не ме видя,
за първи път не ме видя –
подмина ме наблизо.
Не беше надалече - ...

От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни ...

On a bridge across the Severn on a saturday night,
Susie meets the man of her dreams.
He says that he got in trouble and if she doesn't mind
He doesn't want the company
But there's something in the air ...

Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...