??? Живот
Като разярени вълни, чувства разни,
в каменистия бряг на душата ми се разбиват.
Като морската пяна, в малкото пясък попиват.
Кротост и гняв, любов и омраза. ...

Залез.
Беше време.
Пък и застудя.
Аз дори замръзвах.
А в теб? Остана ли поне една искра? ...

На ръглива крава
Бог рога не дава.
Затуй пък дарява
всеки срещнат вол.

Не обичам да изпреварвам, когато карам, но бързах за работа. Закъснявах! Пред мен обаче се изпречи кола-катафалка, която караше с 30-40 километра в час. Подготвих се за изпреварване. Започнах да се оглеждам какво е положението зад мен, пред мен - дали има някой в насрещното платно, удобен ли е терен ...

Трепери, целият замрял,
бял лист, в ръцете сгушен.
Жена го стреля със очи,
а той стои бездушен.
В писеца пак мастило ври... ...

(на моите приятели от село Малево)
Тютюнът е адамбойлия.
Фенерчета сред редовете.
Шалварки тънки и шамия.
В роса окъпани нозете. ...

Акустични песнички. Музика, текстове - наша скромност.

Ти знаеш, че животът си отива.
Говориш с мъртвите. Като на сън.
А погледът ти в нищото попива.
- Камбана ли проплака, мамо, вън?
Очите ти от някъде се връщат, ...

СЪКРАТЕНО
На жена ми Галина
Ти, за която тъй дълго
търсих най-нежния стих
и като оня идалго ...

Кратко обяснение
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...

Мъжът се обърна. Беше в черен униформен костюм с нашивки на първи пилот. Беше хубав и стегнат. Часът беше 12:44, 1991 г. София.
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...

... обувки прашни,
раница, все още стегната,
готови да потеглят пак -
не ми се връща в обикновеността...
... разглеждам снимки и печати - ...

Запя сърцето неподвластно никому,
почерпи с вяра болната надежда
и вля от чувствата си даром всекиму,
тъй както съвестта отрежда.
С прозрението си облече грешките, ...

Тъй както камъкът руши гнездо
и пилците разпръснати се реят
без топлото на майчино крило
и думите обидни нараняват.
Като стрели, забити във плътта, ...

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...

И нека да ми духа във лицето.
Бури, урагани нека ме отвеят,
но не ще ми вземат те сърцето,
защото в него пеперуди пеят...
Нека адска жега да ме мъчи! ...

Един ден спря над планината
дъждът и дълго се оглежда,
а после наснова с дъгата
гранче разноцветна прежда.
Разбрида алени фитили, ...

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...

Произведението в оригинал е на Yann Tiersen. Това е моята кавър версия, като съм добавил удърни, мелодия за синтезатор и бас. Всичко е в мое изпълнение :)

Втората песен от проекта ни по български народни песни. Надявам се и той да ви хареса, защото разбира се е по-различен! :::)))))

Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, ...

Един мъдрец получил знак,
в съня си той разчел послание.
Щом правим грешки - няма как
да не получим наказание.
Водата била инструмент, ...

тази нощ Хуанита
в залеза на бляскаво слънце
топя си пръстите в сладък ром
завивам пура
от фин хавански тютюн ...

Забравих те... вече не е обичам!
Забравих те... в тебе аз не се заричам!
Забравих те... не чувам вече твоя глас!
Забравих те... не искам да съм с тебе аз!
Забравих те... за тебе вече не скърбя ...

Нещо направи да те намразя -
миг измамен чувствата били са.
Нека в ледността ти да нагазя,
да замръзнат дух, и плът, и мисъл!
Нещо направи, за да откъсна ...

Не чу ли? Юли забули
душите ни в бяла тъга.
Слънцето коляно ожули,
препъна се в млада дъга.
Дъждът коварно избяга. ...

МЪЖКО ПРАНЕ
Посмейте се, мъже. Какво разбирате?
Присмехът в очите ви се крие,
затуй, че вашият съсед простираше
дрехите си мъжки и ги шиеше. ...

Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне ...

Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...