Отлепи се от гарата,
на пак във коловоза
си остана.
Не се реши
без релси ...

Ще се опитам с малко рими
да ти опиша есента.
И ако сбъркам, разбери ме -
това е есенна нега.
Морето синкаво почива ...

РЕВНОСТ
Късна пролет. Море от зеленина залива долината. Сред него плува белият кораб на малкото градче. То е полегнало кротко под тях, погълнато от ежедневието си. Градът е обграден отвсякъде с върхове, покрити с гъсти зелени гори, осеяни с множество горски полянки и ливади. Те са седнали на височин ...

ДЪЖД
Студено ми стана,
вече две денонощия непрестанно вали,
сякаш в небето е отворена рана,
та се сипят и едри, и дребни сълзи. ...

Съдбата поиска да мина през твойта стихия.
И тръгнах с искрица във шепи по трънливия път.
Краката ми мръзнеха от студ във окови,
но пазех с усмивка мисълта си за погледа скъп.
Колко пъти жигосваха ме с думи - фалшиви. ...

Едната моя половина е при тебе,
а другата... е някъде при мен,
наполовина цъфна аленото цвете,
с половин око посрещам своя ден,
наполовина грипът ме събори, ...

- Накрая всички
идват при мен
- казала Земята.
- Не е вярно,
идват при мен ...

Майко…
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...

Преди години запознах се с нея,
чаровница с изпълнени от доброта очи,
в началото да ù го кажа аз не смеех,
помислих, че нахално ще звучи.
Но с времето срамът ни се пропука ...

Не крия, че искам поет по душа да живее в дома ми,
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...

Очите бавно се притвориха и спряха всички времена,
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...

Безпределно горещи,
танцуват телата ни,
вълшебния танц на страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта... ...

Имам си едно на акъл -
да раздавам своя ум,
искам да си казвам всичко,
да дарявам всяка сричка,
думата ми силна да намира ...

Първокласник
В този ден, за всички важен,
батко сресан, чист, изряден,
със костюм и с вратовръзка
сам обувки ще излъска. ...

Сбогуване
Ти никога не ме напусна, град...
И аз не те напуснах като цвете,
което брани крехкия си цвят,
когато го настигнат ветровете. ...

...
2.
След това станало много страшно.
През дългото време, през което Черното Момиче чакало да се срещне със своя Принц, много често ù говорели:
- Защо не спря? Tам в черната торба на Белия Принц имаше за теб нещо, което ще ти донесе богатство и слава. Трябваше да спреш. Кажи колко пари искаш! Кажи ...

Знаеш ли, вчера си мислех
за старите снимки на младите хора...
Пак ме поглеждаш със присмех,
когато започна така да говоря.
Виж, ето тази, с цветята - ...

ЛЮБОВ ОТВЪД
Защо изпълни ме с печал,
да тлея до одъра ти бял
и черни сълзи по теб да роня,
когато знаеш – рицар съм, без броня. ...

ТИ
беше вятърът,
който счупи прозорците
в душата ми,
за да виждам ...

Сълзите бавно се стичат по лицето ми,
не искам повече да тупти сърцето ми.
Не искам повече да викам твоето име
Не е честно,Господи,моля те вземи ме
Не искам повече да викам твоето име, ...

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

Миличко тя се усмихва
Алени бузки пламтят
Прелестно устните свива
Увеселително пак
Тихо при мен прислони се ...

Hurts - Wonderful Life
On a bridge across the Severn on a saturday night,
Susie meets the man of her dreams.
He says that he got in trouble and if she doesn't mind
He doesn't want the company ...

Когато си тръгва любима
и вземе със себе си всичко,
не тъжи по надежди отминали
(често с нас си играят игричка).
Цял живот все се учим да губим ...

Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

Цял живот не спирам
Скитам...
Като птица топло търся
И отлитам
Кораб призрачен ...

Днес знам
Смятах,
че закъсняла си
и родила си се
твърде късно, мила. ...

Аз съм...
Аз съм изящна балерина в стъклено кълбо
и слънчевият лъч през зимното стъкло.
Или живата вода в пресъхналия кладенец
на онези забравени, отминали лета... ...

Пролет иде, птици пеят -
хубав и слънчев е всеки ден.
Деца по улиците тичат и се смеят,
пролетта дойде, но не и за мен.
Снегът бързо се топи ...

Животът е безкраен автостоп.
Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.
Насреща ми - безмилостен въртоп -
Съдбата моя, Божието дело...
Минават непрестанно покрай мен ...

Поглеждам с очакване в очите ти,
но виждам само отчуждение и скука.
Отчаяно опитвам се да спра сълзите си.
- Отивам си, прости за всичко...
И в живота ти - сполука... ...

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

В студ и зной на пост е пак –
над колите все стърчи.
Денем ли е, или мрак,
светка с трите си очи.
Щом с червеното огрей – ...

Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...