На Д.Б.
Ти си всичко за мен.
Незнайно как се появи
и бързо тайнствено
обсеби ме изцяло. ...

Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови. ...

През преспите
на съня,
през пороя
на вятърните думи,
през мъглата ...

Тази вечер не изгарят звездите.
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен ...

Със шепот е пълна вечерната къща.
Простенват листа в натежалия мрак.
Ревниви и силни стената прегръщат
езиците змийски на син къпинак.
В прозореца есенни сенки са скрили ...

Димят цигарите ни –
двете, една до друга,
като в магичен ритуал
и чашите искрят щастливо
със вино, в което огън си налял. ...

Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...

Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...

Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше, ...

Любовта съвсем не избира кога,
просто идва на среща, не бяга.
Калинка излита от твойта ръка,
а в косите ти слънцето ляга.
Любовта съвсем не избира къде, ...

Всичко свърши, за един миг,
лежа на леглото - телефонът мълчи;
сега е трудно да затворя очи,
сърцето не ме слуша и безспирно кърви.
Лежа на леглото и си спомням онези дни, ...

Ах, улицата пак е с аромат на липа
и нежен ромон на забързани думи,
прически, дрехи, грим, очила,
прозрачна невидима страст и парфюми.

Fear Of The Dark
I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park
When the light begins to change ...

Lonestar - Amazed
Every time our eyes meet
This feeling inside me
Is almost more than I can take
Baby when you touch me ...

Още чувам гласа ти - "Как е днес мойто момиче?".
Днес съм никак и на себе си не приличам дори.
Бродя в сънища и по моите брулени хълмове
се изкачва душата ми в залезни дни.
На балкона осъмвам понякога ничия, ...

Днес тишината ми разказа,
че идвало е тук момче...
каза, че е чула как бие лудо
неговото сърце!
Дочул ни вятърът и той добави, ...

Оплетена във дрипите на лято,
разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Прегърнала до задушаване звездите, ...

Безпределно е във мен
като в слънчев стих.
От надежда окрилен,
в моя свят летиш...
И потъваш в модра вис - ...

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...

Отново се връщам към стари места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво, но е различно, ...

В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...

Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки - ...

Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно,
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка, ...

Липите сутрин не говорят
а галят с мирис, аромат,
певците горски листи ронят,
посрещат с песни своя град.
Лъчи прозират всред листата, ...

Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...

Аз уличка съм тиха,
очаквам твойте стъпки
всеки ден!
Обичам силуета ти да виждам
и тихо да ти пожелавам - ...

Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...
Ела при мен. Вземи и помогни... ...

Решителност отнета,
сърцата - пресъхнали морета,
гласът на поета само бе останал там.
Маска снета,
душа от спомени обзета ...

СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...

Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...

С бавна, уморена стъпка се приближи до прозореца. Пак валеше. Остана загледана в сивотата навън пропита във всеки един клон и керемида; с невиждащи очи и хлипащо сърце.Остави влагата да проникне до дробовете и и да се настани необезпокоявана там; остави падащата мъгла да замъгли погледа и. Но сърцет ...