Времето спряло е в твойте очи.
В моите още препуска.
Сърцето ми вика: Стани! Не мълчи!
Вземи от дъха ми! Почувствай!
Но вече е късно, светът е замрял, ...

Дъждът краси града,
градът грози дъжда.
Срамът грози страха,
страхът краси срама,
без да го извисява. ...

Когато можеш да избягаш от проблемите си,
направи го бързо, без да питаш никой...
Когато можеш да загърбиш всичко,
просто действай тъй...
А когато мислиш си за злото или ...

Имаш ли спомен за малко градче,
с улички тeсни и кула с часовник?
За малък площад, като длан на ръце,
и мост над реката - за срещи виновник?
Имаш ли спомен за всеки нов ден, ...

Празник
Празник наближава и всички са нетърпеливи,
мечтаят си за маса, отрупана със вкусотии.
Тогава хората са по-щастливи,
с лица усмихнати и деца обичливи. ...

Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си, ...

Обичай ме
Не искам аз да крача
сам по таз земя.
Без теб не искам
въздуха да хабя! ...

Животът ми приседнал е наказан
в ъгъла на дните.
Стиска с пръсти
малки планове,
разглежда нозете си боси ...

Минута за минута
очите ти издирвах.
Минута за минута
пак ти се усмихвах.
Вълшебство в минутите откривах, ...

В ръцете ми има познато албумче
и моите пръсти разлистват едва
кориците бели с познатия лебед,
с простряно крило върху всяка страна .
И виждам от снимките вътре да гледа ...

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...

Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...

Once upon a time in one hot and happy summer

Исках, но не можах…
Не мога вечно да търпя…
Любовта до кога ще ме мрази?
Исках обич, но ти ме забрави…
Още те искам до мене! ...

И нищо няма да е същото –
и нищо няма да се върне.
Виновният ще влезе и ще мрънка,
че нещо е изперкал във съня си.
И всичките ще сме съгласни – ...

Залез
Седя на пейката позната,
седя сама със самотата,
седя и гледам залеза в гората,
окъпани дървета в жарка красота. ...

Къде са старите приятели, красивите спомени,
край морето ние ли бурно се смяхме?
В горещия пясък до гуша заровени,
за разтърсваща промяна копняхме.
Животът ни подхвана, промяна настъпи, ...

Неразбрана
Не ме интересуваше преди
и сега особено не ме касае
кой за мен какво ще каже;
за мене хорското мнение ...

Когато в братската верига
сърца и мисли слеят се в едно,
любов и радост там извират,
променяйки света към по-добро.
Ръка протягам аз към тебе, братко, ...

Краят е началото...
Днес пак ме няма на никоя карта,
питам къде съм, а всъщност мълча.
Отново към края засядам на старта
и гледам небето, лежейки в калта. ...

Косите й - гарваново черни,
очите й - и сини, и зелени,
кожата й - бяла като сняг,
а сърцето й - изпълнено от мрак.
Животът й беше безгрижен и лек. ...

Защото ти си не жена, а мъченица…
Защото ти си прошката за всяка грешка…
Защото ти си в клетка, а остана птица…
Защото ти си издържливост нечовешка…
Защото вече знам какво е да си майка… ...

Душа
Разкъсвана от истини,
бленуваща илюзии,
душата е самотница,
безкрайно бродеща. ...

Не мисли, че аз не те жадувам
и не търся твоите ръце.
Не мисли, че не чувствам
тъгата, която се прокрадва
в твоето сърце. ...

Някога беше повече от най-добрия ми приятел -
ти беше слънцето, луната, пролетният дъжд.
Ти върна във деня ми светлината
и стана животът ми рай изведнъж.
Аз всеки ден се будех със усмивка ...

Винаги става така -
купчина от разбити сърца!
И щастието се вижда
само в една трева.
Защо трябва доброто ...

Смирените умеят да прощават
и вътре в тях е вечна светлина;
не падат духом, себе си раздават
без нито капка земна суета.
Даряват и последната си риза, ...

Къде през погледи и думи,
през спомени и звездни градове,
през радост и умора,
през безмълвие, през зъби,
през вино и очакване - ...

Ръцете ти най-сигурното място са за мене.
За съжаление – болезнено познати.
И може би от твърде дълго време
са пътищата ни утъпкани и сляти.
Или не ни е времето виновно ...

В компания на Самотата
Тази сутрин пак осъмнах с чаша във ръката,
че цяла нощ компания ми прави Самотата.
Не помня колко вино изпихме двете с нея,
докато разказвах ù без тебе как линея. ...

Слънцето на две е разделено.
Две мънички слънца са всеки ден край мене.
В прегръдките ме топлят, с очите си ме греят,
за мен настъпва пролет, когато се засмеят.
Денят настъпва рано, по тъмно, малко мудно, ...

Пиша и се радвам
на всяко произведение,
но гордост сте децата ми -
истинско творение.
Идвам при теб ...

Нарочи ме
за вещица зъбата –
разбрах –
метлата яхнала си ти...
Във Ада рееш се, ...