Позволи ми, мила мамо,
сълзите ти да изпия!
Прощавам ти. Чуй ме…
Простих ти, мамо!
Зная, сгрешила си жестоко. ...

Аuto da fe
Да пази Господ – не съм сглупила още
да се приема насериозно.
Не търся блясък – змиите отегчават;
не заемам чужда воля по личбени ...

Нови времена и нови хора,
машини, сгради, суета, пари.
Различен свят, забравена природа
и сив от фабриките дим.
Да спреш за миг да се огледаш, ...

Аз исках да си спомням все така,
но ние, неизлизали от себе си
(защото грозни ще са раните
по кожата
на затвърдените представи) ...

СТАРА ЛЕГЕНДА
МАРА ШЕЙХ
Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.
- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?
- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата. ...

Защо ми беше с тебе да опитвам?
Замая ме като шише с текила.
С всяка твоя целувка се напивам.
Отведи ме при теб насила!
Не ме гледай по този начин! ...

Първият път.
Смътно спомням си.
Опиянена...
От теб, целувките...
или алкохолът бе виновен...? ...

Искам любовта ти!
Вълшебна и истинска...
От нея светът ми да искри от звездопади.
Да мирише на есенни градини
и щастието да ме покрива като вълна. ...

Винаги, когато тръгваш,
остава сребърна целувка,
върху тичинките на цветята.
Винаги, когато тръгваш,
политат птици от дървото. ...

Боли ме, когато от сън се събудя
и тебе те няма... боли!
Боли ме, когато гласа ти искам да чуя,
а него го няма... моята болка си ти!
Боли ме, когато в мечтите ми си до мен ...

Промяна
Въвеждаш разсъдък
в теорема,
в дилема,
в хаос... ...

"Когато не те разбират - защо тогава си сред тях?
Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"
* * * * *
След калните, лепкави следи - остана само дъжд!
В натежалите, мокри клони - приведени встрани. ...

В трудностите има светлина.
Нека да я вземем да ни свети!
Нейната целебна топлина
струва колкото безброй съвети.
В рисковете има красота, ...

Какво ми даваш и какво... отне,
откакто се открихме - толкоз близки,
че сякаш от утробата съм с теб -
ти, който да останеш - не помисли.
Живеeй си под едно небе ...

Вървя по стръмната пътека на живота...
Напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,
но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам да се спра, ...

Нощ е сега...
Но аз не спя,
в мислите си ми ти...
О, спомняш ли си ти
онзи августовски ден, ...

Имам нужда от приятел
мил, любим,
който да ме обича, разбира,
да страда с мен.
Аз ще Го потърся, ...

Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах ...

Хората
днес странно се усмихват.
Кому решили
са да отдадат тъгата си? –
и всичко ...

Нощем чайки не летят,
всичко е притихнало, смълчано,
нощем лутам се без път -
търся топлите ти длани...

Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...

Цветенце красиво израсна в полето,
на полянка пуста, на място, където
едно овчарче волно си пасе овцете,
и през време лошо се гонят ветровете.
То гордо издигаше малка главичка, ...

Да останем приятели?
Не мислиш ли - малко тъпо звучи?
Вече няма какво да си кажем,
вече гледаме в различни страни.
Знам, че не можем ...

Разкашляха се саждени комини,
задавени от кучешката зима,
в очакване тя скоро да премине
и в питането колко ще я има.
А зимата мълчеше суха, бяла ...

И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина, ...

Без глас ли виках, та съм онемяла
и дращи в гърлото окъсана сълза.
Протрита в ритмите, които съм изпяла
за лятото, за пролетта и есента.
Безгласно ли зовях на утрините златни ...

КОН и ЛИНГУС
на всички жени
Говоря и със мъдър ЛИНГУС,
не разбира...
иска КОНиЛИНГУС... ...

Мисли за мен като несбъдната мечта...
Мисли си, ако искаш, че е било на игра,
но вече не сме каквито преди...
Различна съм аз, различен си ти.
Мисли за мен като за падаща звезда. ...

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето. ...

Среднощни женски трепети
Опиянена, с усмивка,
само леко загатната в мимика.
Предизвикваща дръзко,
тази малка, досадна ...

НЕ УНИВАЙ
Накъде, накъде, накъде в този хаос, изпита и знойна,
сред бушуващо синьо море, от сълзи уязвима, поройна,
отърси се в миг като в сън от ненужното тягостно бреме,
захвърли го с вик и с хъс забрави го в старото време. ...

Разписахме се - стъпки върху пясъка.
Вълните ги запълниха със пяна -
една черупка се люлее, блясвайки -
на стъпките ни във разляното.
Смрачи се изведнъж. Септември е. ...

Гората се къпеше в лунна светлина,
любопитни звездите тайно надничаха,
езерото блестеше на таз светлина,
а от лодката в него се чуваше песента.
Дървета танцуваха в тон с песента, ...

Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...

Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...

И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека ...

Сама стоиш
В ъгъла на празнотата
Сама и вече не кървиш
Харесва ли ти самотата
Сама си вече не крещиш ...

Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...