След хилядите премълчани многоточия
оставих си илюзия за слученото време,
в което твойто дишане в задъхвания
на устните ми трепкащи да дреме.
Оставих си безпътиците гладни, жадни. ...
Не ме познаваш – всеки път съм друга.
Така мога да те омая и след това без проблем да те оставя.
Забрави ли, че мога ако искам с теб до сутринта да си играя.
Питай ме – защо го правя?
Питай ме – как от мила в дива котка се преобразявам! ...
На алеята на влюбените,
там, редом до поляните,
влюбени двама пак ще се срещат,
но първо мъжът ще откъсне цвете.
А цветето на своите другари ще рече ...
Приятелите са на изчезване
Приятелите са на първа страница в моята червена книга.
Око за око и зъб за баница – да си добър човек не стига.
Умира си да е с теб другар, щом види паричния ти сноп,
а ти само за бедните си цар – той не е по твоя джоб. ...
Да те докосвам в нощите ми лунни.
Като слепец напипваш своя блян.
И от звезден прах сърцето да е птица,
притихнало в моминския си свян.
Да те жадувам във мечтите без насита. ...
След изповед остава огромна тишина.
Сърцето продължава да пари като въглен.
Забила поглед в пода, не мога да вървя.
Горещо е отвътре, но тялото ми зъзне.
Запряла се е буца и дишам на прескок. ...
„С чего начинается родина?
С картинки в твоём букваре...”
М. Л. Матусовский, песен от филма „Щит и меч”
- Научи се! Извивай нагоре камшичето тънко,
а надолу натискай, да стане ченгелче дебело! ...
Започвам с пояснение кратко,
за да стане на всичките ясно.
Това не е приказката поредна,
това е животът в кратка история.
По улицата мръсна вървях, ...
НI need you, girl
I couldn't live a day without you
Well I tried to write a special song
A love song just for you
To explain the way you make me feel inside ...
И независимо от това, че разплаквах сезоните
през всичките трийсетина /и малко отгоре/ лета.
И без значение, че натежаваха плодовете по клоните,
а после се чупеха, уморени да размахват крила.
Единствено мечтите ми като прелетно ято отлитаха, ...
- Нещо много пусто стана тук в последно време - измърмори една вечер Дърт Пън.
- Ъхъм - съгласи се с колегата си Кух Че Реп. - Губят ми се от полезрението разни личности.
- Карат военно обучение - каза Хо, докато чистеше поредната чаша. И той, като всеки уважаващ себе си кръчмар, отлично знаеше всич ...
Невежеството, още преди хиляди лета,
в онези мрачни, тежки времена
с жестокост и желание за мъст
разпъна Съвършенството на кръст
и стори най-големия човешки грях, ...
Вятърът вее косите ми на различни посоки. Огромен черен облак се е надвесил над квартала. Хората около мен бързат да се приберат по къщите си и тичат на посоки с пазарските чанти в ръце. Недоволните физиономии за това, че слънцето се е скрило, се виждаха на всяко едно лице. Но факт беше, че всеки им ...
И всичко започна толкова спокойно, неангажиращо, като игра. Но това не беше просто една игра... беше игра с чувствата, със сърцето. Осъзнах го късно, когато вече бях направила грешката да проиграя сърцето си. Усетих се слаба и безпомощна. А толкова много исках да има някой, който да може да разбере ...
Когато пеперудите са влюбени,
те пролетта прегръщат със крилата си...
И в нейното ухание изгубени,
във вихрен танц обгръщат се с телата си…
Когато пеперудите са влюбени, ...
Бях много малък, но го запомних. Играехме футболен мач на улицата, когато някакъв чичко от публиката се провикна гневно по мой адрес: "Ей, гипс!" Поводът беше моята отчайващо слаба игра. Бях малък и наивно доверчив - лесно повярвах, че освен плът, кръв и кости, в организма ми има и субстанция от тоз ...
Помолили Айнщайн да обясни своята теория на относителността на ”прост човешки език”. Той я обяснил така:
„Когато човек седне с голо дупе върху нагорещена печка, един миг му се струва като цяла вечност. А когато е с любимия човек, цяла вечност му се струва като един миг. Всичко зависи от гледната точ ...
Как във мен изглеждаш..
Влязох в мен със взлом – грубо и с надежда.
Хващах всеки спомен. Спирах и разглеждах.
Знаех, че ще боли всяка стара грешка.
Трябваше да знам, как във мен изглеждаш. ...
Зората, с цвета си нежен и бляскав,
пробужда ме като с целувка;
очаквах до мене, топъл и ласкав,
да ме посрещнеш рано с милувка.
Исках, но тебе те няма ...
Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...