Мъртвата душа
Сиво...
Сиво...
Сиво...
Как да го прокудя? ...

Тръгва от извора светла река.
Кърши прозрачна тънка снага.
Весело скача, с руси коси,
смее се плаче, с бели сълзи.
Зная, познавам я тази река – ...

Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети… ...

А защо са ми цветни стъкла?!
Щом за тебе не съм светлината?
И защо ми е нужна душа,
щом за нея няма отплата?
За какво са ми всъщност очи? ...

днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...

РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил­ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му ...

Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака ...

В отвъдното
преля ослепяла
тихост.
Стъпките добро
изчезнаха в ...

Къде ми е шишенцето с отрова?
(На Игн.)
Къде ми е шишенцето с отрова?
Това ли вземам против „ТЕБ”?
Та ти навярно си ужасна болест… ...

Обстоятелство за дъжд
Някъде между редове на свирещо пиано
или между стъпки от бледа балерина
оставам капчици за пътека,
по която можеш да преминеш. ...

Студено е!
Душата ми замръзва.
Трябва ми малко топлина.
Нужна ми е искрица огън да сгрее моето сърце.
Всичко е студено в моя мрачен и тъжен живот. ...

Говориш за приятелство, а имаш ли такова?!
Описваш любовта, представяш я като отрова.
Изпитал ли си някога радост и тъга,
неведнъж да усетиш болка от любовта?!
Думите ти силни говорят за това, ...

Тя идваше на бара точно в шест,
облечена във грях. И безразличие.
Не пиеше от нужда. А на екс
и вместо лед си слагаше обичане.
Познаваше мъжете - като чашата, ...

Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...

ЛЕТЯ
Нейното сърце отново бе ранено.
От несбъднато очакване сломено.
„О! Защо е тази пропаст между нас?” -
питаше се тя с безмълвен глас. ...

Попитай ме, попитай ме дали вярвам в бога!
Да, да аз вярвам, вярвам, че там горе над нас има някой, който седи и ни гледа. Наблюдава ни и се чуди как понякога някой може да е толкова лош, а друг толкова добър, как някой е толкова алчен, а друг толкова скромен и себераздаващ, как един човек е готов д ...

Ако избираш със сърцето цвета си,
какво би избрал ти?
Ако избираш с ръцете си стихията,
коя би те спряла?
Ако осъден си да усещаш само ухание, ...

Слънцето лениво кисне по телата ни, чертае и изтрива пергаментови сенки по нея. Бръмчащите мухи, лъха на вятъра, реката, плискаща с неспокойни вълни брега, сезоните, които си играят с цветовете, годините, поели път на изток, към изгрева по дългата еднопосочна улица, влизат в сферите бяло щастие на с ...

Яви ми се дяволът в нощ без луна.
В съня ми се вмъкна, гадина...
Във стаята влезе във вид на жена,
красива, изящна, богиня...
Полека полюшваше свойте бедра, ...

По-добре да не дава крила,
ако после ще си ги вземе
любовта -
сладост и бреме...

Кажи, че ме искаш,
промълви ги тези слова.
Кажи, че ме търсиш
сред пъстрата сивота.
Кажи, че прощаваш ...