Рожден ден
Не зная под каква звезда роден си,
с каква харизма си дошъл на този свят,
но ти си ярко светеща звездица,
огряваща навеки моята душа. ...

И такава се помня. Невинна
като първия полет на птиче,
като вятър, люлеещ тревите,
като влюбен сезон на момиче.
И такава се помня, любими, ...

В очи зелени всеки ден се будя,
усмивка срещам най-красива и сгушвам се по детски в две силни, мъжки – хубави ръце.
Любимият ми мъж е с мен и ето - денят ми става ведър и неповторим.
Приятел и любим в един човек намерих аз.
Живота си живеем двама трудно – ...

Далече си, но някак вътре в мене,
там, в детството на моето сърце.
На островче прекрасно, без проблеми,
с гальовно слънце, пясък и море.
Със тебе бяхме влюбени русалки. ...

В забързан темп, във опит за живот,
червило и чергило и оставащо,
за мен, за теб, за лудия ни светоглед
и онова отлитащото ставащо,
което някак твърде самовлюбени ...

Прегърбен и изморен
чуваш в тригласие
"Мини насам бе, пречиш ни!"
Неон виждаш в тъмнината,
чувстваш, ...

Рисуването е сериозен разговор с останалия свят
И. Бешков
Някои казват, че изкуството е съвършенство, което се явява като мост от смъртното към вечното. Други го намират за загуба на време, но изкуството е по-скоро като една "приказка", която ни отвежда от грозотата на реалния свят и ни въвежда в ед ...

На равно място се издига този камък. Камък като камък си е. Не е канара. И скала не е. Голям камък. Като че ли гигантска ръка го е поставила тук. Има си и име - мечият камък. Разказват, че всяка зима тук идвала една мечка. Качвала се на най-високото място, изправяла се и гледала. Гледала в далечинат ...

Отново сънувах...
Сънувах тревата –
със капки от лунна роса...
С петите си боси почувствах земята...
С очите си – тез небеса... ...

Тук всичко е преди;
тревата, слънцето, въздухът дори...
Уютно са сгушени къщите стари,
трева се провира от вехти дувари.
Цветя се ширят в дворове китни ...

Всичко е въпрос на отправна точка, ако отправната ти точка е, че трябва да ти е топло, сито и уютно, тогава, когато това не е така, се чувстваш недобре. Ако обаче отправната ти точка е настоящето ти състояние - то ще е много по-лесно да приемеш това, върху което не можеш да въздействаш и да се конце ...

Усещаш ли ръката ми, как сраства се със твоята?
пращящи кости чупещо наместват се в една...
Боли!... А тази болка е в душите параноята,
изгаряща на клада от греховни заревà.
Усещаш ли телата ни, покрити с обща кожа, ...

ръжта не цъфна Дж.
все се надявах да не ти пиша никога
за влаковете
за зеления килим
за билото което е там каквото ...

Настане вечер и в тъма
пред мене твоята коса
играе танц на Сатаната.
Във огнен вихър, през мъгла,
обвива твоята снага, ...

Когато рисуваш коне,
ще ти трябва платно със любов напоено.
Ще ти трябват
най-фините четки, готови да изписват откровено.
Когато рисуваш коне, ...

След бляскавия маскарад във Кан
се върна Принцът с ново име,
наричаха го просто Рудолфан,
без титли и фамилии.
Затвори се в двореца свой, ...

Похвалих се шумно и звучно
на познатите ми,
че с умивката му
ми завеща здраве
в мига, когато я видях, ...

Тази песен е за тези, които се разделят.

един опит и в тази насока...

Надеждата... отива си последна.
А вярата... със третите петли.
Мечтите, дявол да ги вземе...
И те умират. От това боли.
И мислиш, нощем - някой, че те чака. ...

Пътуване
Късен следобед. Мрачен. Дъждовен. Празен.
Имаш усещането, че стаята ти се е смалила, тясно ти е и въздухът не стига. Отместваш пердето, за да поканиш последните слънчеви лъчи да ти правят компания, но си закъснял, слънцето си е отишло. Не знаеш какво ти се прави, гледаш през малката дупка, ...

С нахапани устни и гърди
и огън в слабините
те гледам пак с желание.
Къде ли не бяха устните ти парещи.
Езикът ти ме изрисува цялата. ...

Спряло се е Небето черно и мълчи.
Луната някъде копнее,
а звездите са блещукащи сълзи.
Нощта е цяла самота
и притаила дъх, в очакване стои. ...

За стария дядо Иван дните минава тежко и бавно. Всичките години сякаш се бяха стоварили върху костите и мускулите на тялото му и за него бе ужасно придвижването. Той осъзнаваше, че не е останал още много живот в него, затова всеки ден посрещаше със смесена тъга за отминалите дни и всички спомени, ко ...

Запалих свещ в храма
Страхът го вече няма
Оковите строших
Душата в светлина обвих
В светлината любовта открих ...

- Уф - изпъшка Павлето.
За малко да се спъне в големия калдъръмен камък. Загледа се в него. Чу тропот на копита. Видя двуколка, с два коня. В нея як римлянин, с нагръдник от кожа, с кожени сандали и каишки, които обикаляха около яките глезени, чак до коленете. За миг той разтърси глава. "Не може да ...

С потопени крака във фонтана,
стоя и гледам птиците над мен,
водата плиска се и става на пяна,
мечтая като тях да летя прероден.
Решавам да пробвам тази чудата игра, ...

Мислите летят към теб
Не мога да ги спра
Искат да те върнат -
да си тук до мен
Цветята помниш ли?! ...

Знаех, ще те срещна
и не обикнах друга.
Защо да губя време,
нали била си винаги в мене.
Сънувах те... ...

Гербер -
малко е надут!
Карамфил -
стандартен!
Лилиум - ...

А сега, кое трябва да е отдолу и кое отгоре?
Сама се питам, но пък така спестявам спор.
Това нещо с упътване трябва да си върви,
а баба от сабахлем все край него се върти.
Как да го пипна? Ще го подхвана, но откъде? ...

МРАЗЯ ДА ОБИЧАМ
Не можах да се науча
как да обичам
без да падам
и ...

Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...

КРАСИВО
А тази нощ съм тъй красива.
Разпуснати коси смирено падат.
Потичат кротко в ласка мълчалива,
както се смирява водопадът. ...

Погледни ме!
Да ти кажа ли какво виждаш!
Вярната, чистата, покорната, грижовната.
Това ти дадох аз, а ти на какво ме научи?
Виждаш ли другата - грешната, която ти създаде, ...

Глава Втора
Сребърният череп
В мига, в който подаде глава през отвора на шахтата, Джони беше сграбчен и издърпан нагоре със страшна сила. Парализирано за миг, в следващия момент момчето започна да се бори с цялата сила, на която беше способно. Риташе, извиваше се – дори се опитваше да хапе и драска, ...

Съвместна песен с Филип Каменов. Проект Клуб "Вертикална Реалност" - Видин.

Нощта боядисва небето във сиво
и след това се прекръства.
Молитвено-тайнствена тишина
в мрака наоколо пръсва.
Като парченца от огледало ...

Птица прелита -
разпръсква надеждата
с цветни крила.
*****
Кристален пясък, ...