Мечти и копнежи
рухват за миг
и празни надежди
нахлуват със вик.
Дни безметежни, ...

Тази вечер във сумрака,
тя ме срещна с поглед плах.
И пробуди се душата,
но защо ръката спрях.
А копнеех да помилвам, ...

Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по зале ...

Аз зная, че ще се завърнеш някой ден,
но тогава ще съм по-различна.
Тогава всичко в теб,
ще се надява все още да те обичам.
Тогава ти ще осъзнаеш, ...

Теодоси и Ертен се запознаха по неведомите пътища господни, или по-точно по неведомите пътища университетски, когато нанасяйки се в общежитието се оказаха съквартиранти. Дали поради историческата обремененост, залегнала дълбоко в съзнанието на повечето българи или поради други неизвестни причини, Те ...

Моите две лица
В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца. ...

Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в прашните им сенки, хлътва в неравности и дупки, подскача по камъни и боруни. Най-после, измъкнал се от своеобразната каменоломнa, се засилва към реката - сив, обрасъл с буренак и тръни, прекосява излинялата отдавна зеленина н ...

Ако пожелая като тебе, скъпа моя, да съм силна...
От силните жени, които дори пред себе си ги е срам да плачат.
Трябва ли, когато ми се доплаче, да мигна...
и да кажа, че те унижение за жената значат.
Да обърна гръб на припадащите мои чувства, ...

When I see a couple of kids
And guess he's fucking her and she's
Taking pills or wearing a diaphragm,
I know this is paradise
Everyone old has dreamed of all their lives-- ...

Ти!
Една чаша. Беше достатъчна.
Не беше вино. Амоняк.
Събрах се. С всичките остатъци.
Обичам те...! Напук. И пак. ...

We went away and never come back!
We don't know where we go but we know that we will be better!
We will never be the same!
But we know that we will be better!
The shadow will be with us forever! ...

Delta Goodrem-Fragile
Six thoughts at once I can't focus on one
Seven days a week but my life has just begun
So caught in emotion and I'm overcome
As I'm falling down I come undone ...

HEMSTOCK AND JENNINGS
MIRAGE OF HOPE
Veins pinned down by a stuttering mind
Blood spills out, always pumping in time
Voices cry harmoniously ...

Червени рози, милиони
Живееше на този свят художник,
богат със дом и със приятели,
но беше влюбен във актриса,
която обожаваше цветята. ...

За едната бройка да отнеса глоба за превишена скорост, при това без дори да съм карала. Ето как ставали грешките! А пък аз се чудех навремето защо от КАТ ми пращат „честитки” за някакви 5 лева, които им дължа, при условие, че не само никога не съм сядала зад волан, а дори не знам как се пали кола.
П ...

Туй правителство отде се взе –
взело е народа за мезе!
Все за еврофондове разправя,
а за хората съвсем забравя.
Чешат си езиците, ...

На ico10 (Христо Стефанов)
Улавяш и неуловимото
с печата на изящна красота.
Проникваш даже и в незримото
с усмивка светла като сто слънца. ...

Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена? ...

Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...

Нямаше път!
Само пътечка!
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха ...

От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели. ...

Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...

Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя. ...

Дъжд ли капе от небето,
вятър ли ме бие в гръб? -
Мъка тегне на сърцето
и приижда студ и скръб.
По съдбата ми злочеста ...

Една песен, която ми е много скъпа...
Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева - bardluna
Аранжимент: Светлин Стайков
У ДОМА
Стихнаха градини и къщя. ...

Ето - виж ме...
Не приличам отдавна на себе си.
И отляво, нали се досещаш защо,
нещо стяга ме, болката...
Стара, но... неприсъща е. ...

.
КОРИДА
Хилядна тълпа от хора,
жадни за кървища и смърт.
На арената се води битка ...