ДРОГА
Октомври. Заредиха се дъждовни дни. Вятърът събличаше дърветата и покриваше земята с посърнала, мокра шума. Влагата се просмука във всичко, въздухът натежа, усещаше се мирисът на зима.
През целия ден дъждът не спря. Още в седем вечерта, улиците обезлюдяха. Пепо обходи с поглед градинката зад т ...

Талант е да можеш да живееш в този свят -"гаден".
Талант е да можеш да търпиш всичко в този свят безпощаден.
Талант е да можеш да живееш с лицемери и да търпиш всички "клюкари".
Талант е, защото аз оцелявам, макар и да страдам.
... Но все някога този свят ще се промени и доброто в хората ще заблести... ...

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изскочи пред колата ми и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи над колата. Веднага набих спирачки и отбих в дясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали вече съм станал убиец ...

Най-дълъг е мигът
Преди сбогуване...
Дори след нищо...
След мълчание
Няма думи! ...

Светът бавно умира,
без да си догонил мечтите.
Слънцето губи светлината,
започваш да се луташ в тъмнината.
Зората липсва, ...

Исках само да ти кажа - не поглеждай тези очи.
Сега на вятъра ли да разкажа
какво в душата ме гнети ?
Или на господ да покажа колко сърцето ме боли -
та той знае всичките ми тайни и за твойте лъжи. ...

Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...

Тъмнината бе потайна,
а Съдбата в ъгъла мълчеше.
Грях ли бе да те поискам,
страх ли бе, което ме гореше?
Ужким цял съм, ...

Ох... нещо ми блесна и - гледам насреща
зелено човече седи,
очички завърта и май, че надзърта
в деколтето - в моите... очи.
Попитах го тихо, дали не е психо, ...

Бледо лице,
коси в плитка,
естествен парфюм,
непретенциозен живот...
обичаи издигнати, ...

Финални думи
Сложил си маска на лицето -
криеш истинските си черти,
надянал си и маска на сърцето -
чувство някое да не личи. ...

По-лека съм. Издигам се, летя.
Вътрешността ми не е въздух, а видение.
Смях и гъдел, кислород в опиянение.
Нося се без вятър и течение в очите на дете –
отпусната, поглъщаща без ръце и без нозе.

Пиша,
за да ти кажа,
че без теб
денят като насън преминава,
а сплетената в тежка плитка ...

Аз гледам те и знам, че няма смисъл
потокът ми от мисли да се спре.
Докато Бог на теб ме е орисвал,
ти - целият ухаещ на море -
вълните му без жал си завладявал ...

_________________на Г. Ц. - bardluna
твоите песни
птици са
разсъблечени от дъжда
слънчеви зайчета ...

Напомнят старите рибарски къщи
за усмивката ти – топла и добра.
На този бряг, небето ни покръсти
и в една частица цяла ни събра.
Ти се влюби в мен – вълна солена ...

Една лъжичка радост,
от болката добавям също,
миксирам в душата си взривителната смес
и очаквам нечие докосване,
след което, ...

Очакващ радостта...
Очакващ радостта да те целуна,
опънат нерв съм аз и струна.
Безмълвни пак са моите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти. ...

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,
разкрасили празнично вратите ...

Чимширът тъжно с клоните си маха,
а въздухът ухае на кандило...
По рамото на късния следобед
селото пак мъртвешки се е свило.
Пролайва куче. След това замлъква - ...

Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...

ХVІІ
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой. ...

Слънчеви зайчета
рисуваш във дните ми.
Кой дизайнер
те облече така –
в затисти отблясъци? ...

Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват… ...

Животът – танцувална зала
и трябва винаги да си нащрек,
прекрасен е със блус за двама,
но после често следва брейк.
Най-весело е с рокендрол, ...

Попивам свежест от дъжда,
усмихвам се и пак се връщам
във оня дивен, чуден свят,
където нежно те прегръщам.
Протягам ръце и отново те имам, ...