Ръката ти
Аз не знаех, че има магия.
Подчиних се на шестото чувство.
То ми каза: „Побързай, хвани я!
Ще умре в ежедневната пустош!”. ...

Тихо е,
плачът е мойто мълчание!
Без ропот,
аз сторих своето признание!
И тъга е в очите заспала, ...

Докосване до себе си по странен начин,
допирът на пръстите усеща студ,
и всеки звук е слисан и изплашен,
без своя образ мил и глух.
Пред две очи, премрежени от сълзи, ...

Пак съм тъжна и тревожна,
сърцето ми измъчено - по теб.
Тази любов е така невъзможна,
ала кой сълзите ми може да спре.
Всяка нощ морето ни посреща, ...

От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.
И полепнах по плътта ти, ...

СЪЩИЯТ СИ
Същият си...
като този преди теб:
бори се за мен,
докато ме получиш. ...

Ти спиш сега.
Очите ти – златисти и зелени –
под клепките потрепкват,
като ранени пеперудени крила.
Ти спиш сега. ...

В боровата горичка беше тихо и спокойно. Борчетата и елхичките си говореха тихо, тихо.
Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ли? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове? Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издига ...

Призрачни облаци призрачно бдят над луната...
Призрачна нощ ги омайва със полъх потаен...
Призрачно тиха се стели над тях тишината...
Призрачни мисли политат нагоре в безкрая...
В призрачен танц се понасят и вият изкусно ...

… джин
нямам тоник
текила ли каза…
добре…
(само малко ...

И светло е навън, в душата - мрак
и аз самотна слушам пак
шума на хиляди коли...
Но с тях не идваш, зная, ти...
Подобно дявол в мене влезе, ...

Шепа къпини...
Като рамка от оникс
е обкичила твойте зърна...
Тази вечер е толкова синя!
В тази вечер ти си луна! ...

Аз не живея, разтягам
татко си до сина си.
И по дните накацали хора.
Пук - сърчицето! - и фър-р...

Ти чуваш ли песента
на тишината?
Заслушай се в
полета на птиците
и шепота на звездите; ...

Беше мъглива есенна вечер. Отрудени хора бързаха към студените си домове. Грижите за неплатени сметки, отглеждане на деца и други битови проблеми бяха белязали лицата и походките им. Те изглеждаха почти като зомбита, направлявани от зловещ шаман – самата съдба.
Тази вечер Захарин се събуди свеж и от ...

сърцето ми е пак разбито...
размаза го зверски, безметежно,
защо се влюбвам аз погрешно...
защо забравям миналото бреме,
защо за мен си, не ми дреме...

„Не сърди се, сгреших”, но през вратата
изтича, не поглеждайки назад
и, вместо да извикам аз „изчакай”,
замлъкнах пак, попаднал в черен мрак.
Сякаш сестра изгубих и сърцето, ...

Да бъдеш неподвластен на римата. Решавам, че никога няма да мога да опиша оная черница, нарушила собствения ми сън. Прокрадна се от нищото. Забрави я. Забравих я и аз. Утре е нов ден. Ще си пусна Том Уейтс на път за работа. Струва ми се, че неговият глас напомня на онези моменти, в които някой си об ...

Шест часа, будилникът отново ме събужда,
Още спяща, започвам да те мисля.
Къде си, дали отново не си в ласка чужда,
Обичан... Спирам, водата ме опръска.
Ластик търся, фибичка или шнола, ...

Да ви са похваля! Оня ден вземах книжка най-накрая. Верно, от шеснайстия път, ама я вземах. И станах безсмъртен, естествено. То в България простосмъртен шофьор виждали ли сте? Това бабички с проходилки, дядковци с по два-три бастуна, майки с бебешки колички... Всички тия са живи само поради наш`та в ...

О Г Ъ Н
-----------------------------------------------------
На една плачеща върба!
Спомняй си за мен.
Като за Огън. ...

Yolanda Rayo - Se dice de mi
Se dice de mi
Se dice que soy fea,
que camino a lo malevo,
que soy chueca y que ...

UNTIL THE END OF TIME
2 PAC
Perhaps I was addicted to tha dark side
Somewhere inside my childhood i missed my heart die
And even though we both came from the same places ...

До преди това...
Стоях сама
до преди това...
Стоях сама и замислена.
Всичко в живота ми ...

Кратък сън на жена,
обичана до насита,
положила глава
върху възглавницата
на сигурно рамо. ...

Котел... моето градче
Историята твоя всеки знае.
Берон,Раковски,Врачански и...
тъй много са оставили следите
на знание,на дух и на мечти. ...

Този път не плаках
на разсъмване-
бях по-силна и от напора
на вятъра в стъклата.
Бях не точно мъжкото момиче, ...