23.08.2009 г.
Благословението на вашите души се постига по пътя на безрезервата проява на Свободата и Истината в живота. Сегашния момент е подходящ за интензивна работа и не е възможно да се откъсвате от истинските духовни ценности, защото те са вашия верен ориентир по Пътя към истинската духовност. ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Произхождам от селско-пролетарско семейство, както казваха по онова време. Ожених се за докторска щерка. Тъстът - учен, не обръщаше внимание на семейството ми. Старецът падна на легло и синовете му го докараха в моя дом.
Тази вечер с дядо играем скамбил. Жената с децата изпратих на курор ...

ПСЕВДО ТРАУРНО
Проплака есенно небе,
потъват езерните шхуни
и южната земя зове
ята навъсени в дома им. ...

Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато ...

Светлина
Сърцето ти разбито трака.
Отмерва времето в мрака.
Не се обръщай към тъгата.
Светлина напред те чака! ...

Общ проект на господата Пепи от равнината и Мишо от долината
Пролог:
Добро утро, уважаеми читатели, ние сме двама магьосници, историци, които биха желали да отнемат малко от времето ви, за да ви представят по достъпен, и надяваме се интересен начин, историята на четиримата най-значими магьосници на ...

Не искам да ме питате защо,
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...

Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...

Усмихната на нещо свое,
забързвам се към теб.
Аз тичам, времето е мое.
Не може сякаш нищо да ме спре.
Дъждовна песен нося в шепи. ...

Аплодисменти за Аркашките
"Целият свят е сцена и всички
ние сме актьори на нея...
Уилям Шекспир
Безкрайна сцена. Тайнствена и явна. ...

Спира дъхът ми
Спира дъхът ми от плач.
Трудно е дишането пак.
За пореден път ми
причинявате болка. ...

Един невероятно силен мъж
каквото е помислил, ни говори.
И да го сложат в рамка не веднъж
опитват се съдии, прокурори.
Опитват да го сринат във калта, ...

К Л Ю Ч Ъ Т З А О С В Е Т Л Е Н И Е
На ключа му докривя
и мъката си той изля:
- Всеки ме пипа и цапа,
заприличал съм на ряпа. ...

Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...

Простите неща в живота
все по-сложно стават.
Ти да можеш да ми шепнеш:
слънцето изгрява.
И дори да е нелепо, ...

Затвор
Животът ми е празна стая!
Гара без влак и пътници
На безлюден остров, опустяла.
Ден и нощ ли е? Не зная! ...

... две утехи...
Несмирена съм.
Немирна и некротка.
Забравям, че съм цялата от кал
щом с ярост в мене мартенските котки ...

Шепне септемврийски вятър,
дъжд от спомени вали...
Странно ми е на душата -
някак сладостно боли
от нестоплени надежди ...

дихания две
в очи тихо вплетени
бленуват мечти

По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...

Нашата Ивана ,,ученичка'' стана.
В детска ясла 3, ще ходи на игри.
В раничката сложи памперс, биберони
и едно мече с тъничко гласче.
Рокличка приготви и пантофки-чифт, ...

Ти ми каза нещо,
аз ти казах друго.
Ти не ме разбра,
аз си замълчах.
Казаните думи, ...

.
ЩЕ БЪДЕ ВСИЧКО НЯКАК СИ РАЗЛИЧНО
С жълтите пантофи, ще идвам във съня ти,
като очакван и жадуван гост
и двама с теб лежейки в леглото ...

Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра, ...

С един замах – единствен, щрих пореден
завършена е моята картина.
Един живот, през който съм преминал!
И този щрих оказва се последен...
Разглеждам я – дали не липсва нещо ...

Една изгубена душа,
се лута (да търси мъничко щастие)!
Греховете ù не може да измие и дъжда,
и иска теб... да ù бъдеш причастие!
Тя още търси само теб, ...

Приятелко
Приятелко, не чакай ме в нощта
да дойда. Не ще се върна в този
град самотен. Ще оставя само
болката в сърце ми, но това не ...

Никога недей забравя как се ражда любовта…
С поглед плах… и целувка мълчалива.
Как луната снежната постеля ни полагa,
на чувствата ни храм свещен дори издига…
Не забравяй поглед как нагарча… ...

Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите ...

Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...

The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...

Въпрос към Господ
(На загиналите в Охридското езеро)
Щом наближава светъл празник,
едно предчувствие зловещо
се настанява в мойта пазва - ...