С Е Т Н А П Ъ Т Е К А
_____________________________________________
Смисълът на Пътеката е в...
първопрохождането!
Пътеката свърши. ...

Разказваш ми ти приказки, Елпида,
като Шехеразада – цяла нощ не стига
и тръпна аз, живея във омая -
все чакам на приказката края,
но той като поточе ромоли ...

Обичам те!
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...

Казвах си "Струва си!", но кого заблуждавах? Явно само себе си. Мислех, че ще постигна нещо, мислех, че е възможно се почувствам добре. Очевидно е много даже това да искам. Все се питам "Толкова много ли искам, Господи?", а отговор няма, просто е очевиден: "Да, много искаш.". В гробище се превърна д ...

ХІХ
През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам. ...

Очаквал ли си…
някога лъчите…
на утрото…
… да те погалят
по лицето ...

Забавляваш се с други, но не и с мен!
Споко! Няма проблем! Не си ми в плана за утрешния ден!
Покрай теб винаги е интересно,
но за мен е много лесно!
От теб не ме е страх. ...

Какво си ти, живот жесток?!?
Призвание или подигравка, изпратено от някой бог?!?
Къде е мястото на тази земя, където царят щастието и любовта?!?
Или то е просто нелепа мечта...?!?
Една огромна лъжа...?!? ...

Ето го и ангелът от моите мечти
с диамантена кожа и златни очи...
Опасен и твърде далечен за мен,
мрачен, както мрачен бе и моят ден.
Видях го и всичко в мен се преобърна, ...

Щом срещнах те, аз знаех,
че теб съм чакал до сега.
В теб видях всичко,
що съм търсил,
но не откривах, за беда. ...

Д***
Амбиции "напразни",
надежди и мечти,
а знаеш ли изобщо
какво желаеш ти? ...

Думите са пропаст от сатен,
като куки нежно ме раздират.
Далеч е времето от мен,
а думите – не щат да спират!
Очите ми тъмнеят изгревно ...

И тази вечер
И тази вечер, както всяка друга,
едно момиче до прозореца стои.
Очите ù са тъжни и самотни
и пълни със горещи сълзи. ...

МАЙКА
Настъпващата вечер потопи стаята в здрач. Суха, задушаваща кашлица наруши тягостната тишина.
- Защо стоите на тъмно? Светлината не ми пре... – нов пристъп прекъсна думите й.
Мира видя уплашените им лица, усети страха и скритата надежда за чудо... Но тя знаеше и очакваше края. Не беше сън - Иис ...

Старата кръчма, която от тридесет години не беше ремонтирана, външно приличаше на срутена сграда. Подмятанията и ругатните, които звънко се чуваха от нея, биха накарали всеки случаен минувач да си помисли, че това е място за наркомански срещи или секти.
Веднъж Иво минаваше покрай порутената сграда, ...

ТОЗИ МОЙ СВЯТ
Студено е. Шофьорът на таксито е моят съученик Руси Черното - вече побелял. Търси сродна душа, за да сподели небивалицата, която го е сполетяла. Става въпрос за братовчедка му Станойкя, известна като космополитката Сиси Белялята. Той тихо и спокойно разказва как се омъжила за деведесет ...

Когато от изгрева става коприна
и от двете топли ръце се напиваш.
Когато отмиват се времеви пояси
и с индиго жажда момента попиваш.
Когато се правиш, че няма те ...

Той беше беден
беден още от дете
свикнал бе с полъха тъй леден
пронизващ тъжното лице
Не бе израснал с радостта ...

Опитвах се да бъда пътя,
по който миналото си отива,
провалите ще ги пропъдя,
препускащи в самотна нива.
И в редки мигове, безстрашни, ...

Чуваш ли?
От прозореца на нечия стая
звучи онази... Нашата песен.
Значи все още не е остаряла
и може да върне огъня вечен. ...

Ти си очакване. И страст!
Ти си лятото и есенния дъжд,
неуловим аромат
на кестени
и спомен за дива ръж. ...

Толкова прецизен,
точен съвършен,
как така се случи,
че се срещна точно с мен.
Нахлу в живото ми, като стихия, ...

Мога да говоря, без да слушам и пак да очаквам да ме разбират.
Мога да гледам, без да те виждам и пак да си мисля, че всичко е очевидно.
Мога да те забравям, помнейки колко много те обичах.
Мога да чувствам самота, дори никога да не съм сама.
Мога да опитвам да се връщам, но пътищата се изкривяват и ...

Къде е малкият Рони, събуди се...
Чака те един тежък ден ден. Нали си част от голямото общество.
Да, тя е щастлива, татко ù купува пиано.
Рони се опитва да се отърси, не може да я забрави.
И той намрази всички жени. Но не му се сърдете. ...

Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече! ...

Усмивка, трепет, светлина -
безметежно, щастие реално,
но тлее мъничко тъга
по нещо липсващо, потайно.
Ден минава, после два, ...

Прозорецът ми гледа
към булевард,
по който винаги текат
коли, камиони, автобуси,
и само миг преди да пусна щорите, ...

Ти, аз и циганското лято
Юлето & Канибал
Под хлипащите слънчеви лъчи
едно листо доволно се усмихна.
Прочетох мъка в твоите очи, ...

Две очи…
Аз помня, плаках,
а твоят поглед
в мене се разби.
По устните ти ...

Всеки следва своя жизнен път
и всеки има свиден кът!
Вратичка в главата
право към душата!
През моята вратичка влезе, ...

Ноември полудя!
Ноември полудя!
Внезапно слънце пекна
и всичко разцъфтя!
Ноември се побърка! ...

“Краят на всички пътеки”
Ако ти кажа колко тъмнина
пред очите ми е спряла
и как самотен съм сред тишина...
Ако разкажа колко болка е видяла, ...

Проточен като карамел -
повече горчив...
Като пирон
в главата ми забит -
точно там, ...

Най-прекрасните очи,
вкусни като малини устни.
Като коприна нежна кожа,
стройно и красиво тяло.
Това за мен си ти, ...

На него все съдбата му е лоша,
виновна е за всеки станал гаф,
прегърбена компромисите носи,
той не прощава и е вечно прав.
Тя гледа агнето да бъде цяло, ...

Върбата
заключи
в пазвата
деня.
Крака ...

Ще напиша нежна песен
със мастило от тъга,
някога сломен, отнесен
ще я чуеш в тишината сам...
От сълзите на небето ...

Късно е мечти застинали да събудиш,
да съживиш чувства накърнени,
с поглед уморен
към пътя утъпкан се взираш,
но не откриваш ...

Не остана...
миг, в който (не) те скицирах,
усмивки, радващи лицето,
мисли, галещи въображението ми.
Не остана... ...

Ти ли ме съблече като дреха?
Аз ли те изтрих като следа,
та се чувствам като полъх лека
и пречистена като сълза?
Няма да попитам как си тръгна, ...