Мелсе засмя и късата ù черна коса щръкна още по-шантаво във всички посоки, защото най-неочаквано нечии ръце весело я разрошиха...
- О-о-о!! Децата!!
- Кока-колите дойдоха! - засмяха се всички и забърбориха с новодошлите на масата тийнейджъри...
Те винаги идваха в най-неподходящото време и връщаха на ...

Баба кара колело.
Нищо, че е вече стара.
И не е това „било”,
ами ей сега го кара.
Прави кръгчета без страх ...

спри за малко
отдъхни
чуй в тихото
как само дъждът шепти
обичам ...

Днеска имам ден рожден
и подаръци за мен,
във годината веднъж
ми поднася моят мъж.
В супера отишъл днес, ...

Прочети, преди да напълниш ваната
Наръчник за оргазми
- Хайде, идвай, салатата е готова!
- Ей сега, само минутка ми дай, скъпи.
- Ама аз докога ще те глезя? Всичко съм ù приготвил на принцесата, а тя! Я, аз да видя какво правиш толкова дълго време на компютъра, та не идваш при мен. О, какво е това?! ...

Нова
Пуша последната си цигара, докато гледам единствената ти снимка, останала при мен. Днес ще се откажа и от двата си порока…
Изправям глава, за да погледна спокойно и прямо образа ти. В него вече не виждам онези прекрасни неща, които мислех, че виждам преди. Защото най-после имам силата да призна ...

Избелява нощта,
а навън заваля,
не наднича луна зад пердето.
Ще дочакам деня,
не дочаках съня... ...

Кой те повика да легнеш до мене,
тялото ми на бавен огън гориш,
а искаш глътка вода и спасение...
измамницо... и ти ли нощем не спиш?
Ти идваш често, без да те видя ...

Колко е пусто, когато те няма,
като бедуин в пустиня се чувствам сега,
ще ти кажа нещо и знай, че е вярно,
не мога без теб... разбери това!
Липсваш ми, мило мое момче, ...

Пералик
(5-ти септември 2001 година)
Покачете се на Пералик
и зърнете Вий за миг
едно море на изток, ...

Но теб те няма
Отронвам сълза след сълза,
а теб все те няма у дома.
Защо ме обрече на самота;
осъди мен и любовта. ...

С моята тъжна сянка
Каквото очите не могат да видят, душата го рисува с невидимата си, но ярка палитра.
Сянката от моите мечти се скита сред пейзаж, достоен за четката на майстор-художник. Каменист селски път, ограден от двете страни от ред високи дървеса в есенна премяна. Като древни колони, сочещи ...

Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...

Безцветно, мрачно, скучно ежедневие,
Лениво някак, странно безразлично,
А в нощите - красиво увлечение,
Гастрол на всичко, тайно, непривично.
Очаквам всеки залез с нетърпение, ...

Чувствам те толкова близо
до себе си, а всъщност си далече.
Искрите в очите ги няма вече и
не знам дали ще те видя повече.
Все още желая капка нежност ...

Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не ...

Студено... Капките дъжд се стичат по прозореца на колата и размиват и без това мрачния пейзаж навън. Дърветата пробягват през замъгления ми поглед - жълто-червени сенки, събрали последния дъх на есента... Студено... в душата ми... Студена е картината, запечатана в съзнанието ми - тясна, задушна стаи ...

Не се нуждая от слънце, за да те намеря,
усмивката ти лъчезарна е моя светлина
тя пътя ми осветява, от щастие треперя,
улавям я в тази зловеща тъмнина.
Не се нуждая от компас, за да те намеря, ...

Беше късна есен. Идването на студената зима беше осезаемо. Нощите ставаха все по-студени и лишени от живот. Не ù се искаше да остава сама в тъмната и неприветлива къща в гората, но нямаше друг избор - вече можеше да се прибере единствено там. Огромните стъклени прозорци, вместо врати, подсилваха при ...

Гравитация
Диптих
1.
Пътувах много – просто да забравя,
че аз бях част от теб, ...

И ето пак очаквам с трепет
моя звезден миг.
Макар и кратък,
той за мене е велик.
Аз израствам с всеки сблъсък, ...

Твоят пристан
При мене можеш да се връщаш
когато ти е тъжно на душата,
когато ти от пътя свърнеш,
когато те обземе самотата. ...

МАТЕРИАЛЪТ
Работя на свободна практика като фотограф към вестник. Един от редакторите ми се обади да съм вземел „материала” за вестника от новата АГ болница. Той бил за инвитро - забременяването.
Намерих бързо болницата която беше на край града. Три етажната сграда беше полегнала върху зелена морава ...

Живях елементарно, просто
и думите ми са такива.
Далеч от Бог и от апостол.
И мисля си, че бях щастлива.
Живях далеч от суетата. ...

Аз падах, там пред теб бях зърно.
Една уста бе остра като плуг,
с една целувка нейна ти превърна ме
от грозния жабок в прекрасен мъж.
Бях принц, любовник с режещите ласки, ...

... есен
измило е
небето
слабостта ми...
попива ...

Скръб и печал
обхващат моето сърце,
болка и жал
владеят моята душа.
Гъсти орди от чувства ...

Среща
... Казват, лекувало времето.
Ем. Дикинсън
Да, аз съм... Същият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна. ...

1. 80-те години на 20-ти век - Ерата на Сръбското!
Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се оформят музикално само с един касетофон и песните на тези и на много други знай ...

Обичам те безмълвно аз,
обичам те във всеки час,
сред всички бури и порои...
във всички мигове... раздори...
Дори когато караш ме да плача, ...

"Приятелство"
Приятелство... дали изобщо има?
Ти да даваш, а друг да взима.
Всеки път да се чувствам аз виновен,
а ти винаги за нещо все си недоволен. ...

Среднощна разходка с моя най-добър приятел...
Не е чудно, защо наричат кучето, “най-добрият приятел на човека”. Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи. За собствениците на кучета, нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка в свежа про ...

И тоя случай не ми излиза от главата.
Преди години се завръщаме от един наш конгрес.
Свършиха споровете. От време на време едва не се хващахме за гушите. И все за едно. Какво е това изкуство и как да го майсторим?
Не се смей! Ако знаеш колко време сме загубили през годините да си чешем езиците и то ...

(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...

Нощ. Тишина.
Гледаш луната -
все е самотна,
но... е в позлата.
Върху звездите ...

Светът е тесен за подобно разминаване.
С пресечна точка шестдесет минути.
За трийсет ще се опознаваме.
И двадесет и девет – ще се губим.
Последната минута плаща глобата ...

Що е поезия?
Реших да напиша стих,
но пред белия лист се смутих.
Що е поезия? -
попитах аз плахо.... ...

(импресия)
на К.
В очите ти сини се гмурнах -
бисерите на сърцето ти да ловя.
В дъха ти леко оплетох се и ...

Днес e моят ден, макар
да не е той рожден.
Но едва ли има друга
най-щастлива от мен
на света, че ставам ...

Обича те някой!?
Ако те обича, той няма да си иде.
Ще бди над теб със цялата си сила.
Ще полети, ще брани, в кал ще лази!
По-силен ще е даже от Атила... ...