Любов, прости ми!
Любов, прости ми, напразно пропилях те!
Любов, прости ми, отдавна забравих чувствата!
И някак, надалече избягах, да те погледна
- никога не пожелах! – Но не от страх! ...

Усещам го, ей тука под гърдите си.
Тъче най-топлите обятия за теб.
Не ги изгубва лятото следите си,
а пази ги дълбоко нейде в мен.
В очите ми задъхано ще чака ...

Като разбито стъкло беше душата ми,
търсеща, искаща, вечно неспираща,
тихо събаряща с взор небосклона,
в който до вчера се взираше тръпнеща.
Един спектакъл беше животът ми, ...

Аз драскачът
Аз съм този,
дет’ ще светне
и помози
вам, най-сетне ...

Капчуци отекват надлъж.
Колко хубаво е, когато вали.
Дълго пее летният дъжд,
окъпал мен, оставил следи.
Капчуци отекват надлъж. ...

Истината може би горчи,
любовта може би боли,
аз не мога да зарадвам всички и не искам...
Аз не мога да обичам всеки и не искам...
Бродя по широкия свят със своята свободна душа, ...

Несподелен
Прекалено объркана съм сега,
но не както казват за всяка жена.
Аз знам какво искам - теб.
Как и кога стана - не знам. ...

Приседнала сама във мрачината
с премрежени, невиждащи очи,
обърнати навътре в дълбината
с въпрос, защо душата ми тъжи.
Кое е нещото, което провокира ...

Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...

Ф Е Н О М Е Н
Срещнах Човека
"Той е!" - позна го духът ми.
Сякаш Бог ме докосна.
Залюляха езици кристални звънчета, ...

Зората направи пътека,
пътека към нашите мечти.
Любовта в черна завеса скрита,
защо не я виждат човешките ни очи?
Боже, съгреших ли пак, ...

Събра се цялото небе в една звезда –
звезда, която във нощта над нас да свети,
за да не губим пътя си към любовта
в гората, между старите дървета.
Реката, на шега, се раздели ...

С подписите си разделяме
каквото прекарахме и споделихме,
каквото един на друг разкрихме,
каквото и сърцата подариха...
Обобщават ни по вестници и статии, ...

на (...)
Моят свят е такъв.
... Дали искаш да знаеш?...
И във боя съм пръв,
и във обич съм краен. ...

Отива си август. След него и теб ли те няма?
Страхът от самотност да беше сезонна печал!
Обсебва ме есен, косите ù - шушнеща слама,
пропъди тя лятото - скитник, тъга не познал.
Приличам на щъркел, от своето ято забравен, ...

Ябълки и вино
Винаги се сещам с тъга за 1990 година. Тогава се уволних от казармата и станах студен в Юридическия факултет. Беше първата година на промяната. В света се случваха събития, които промениха съдбата на милиони хора и на цели поколения. Берлинската стена беше вече в историята. Рухваше едн ...

Предчувствала съм те отдавна,
с вкус на евтино шампанско,
с подсъзнателно осъзната карма,
с мисли, изгубени в странство.
Предчувствала съм те безсилно, ...

Със утрото отворя ли очи,
защото някой облак ме целува,
във мене влюбен още отпреди
и уморен до смърт да се преструва...
пролуката в прозореца съзрял ...

Поезията,
усмихнат лъч небесен,
изпята песен!

Седя във стаята - умислена, смълчана...
Голяма е тъгата ми, щом теб те няма.
Покой не ще намеря в тоз живот,
щом далеч от мен е твоята любов.
Отиде си ти и част от мен умря. ...

Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти. ...

Wednesday 13- Curse of me
Take your breath
I rob you of your life
Oh how I love to see you cry
I'm your nightmare in shinning armor ...

Inna - Goodbye /Сбогом/
No one Cares Никого не го е грижа,
Nobody's wrong, никой не е грешен.
No one see I'm not so strong Никой не вижда, че не съм толкова силна.
Everytime I hope I'm dreaming... Всеки път се надявам, че санувам... ...

Признавам си, че отдавна не го долюбвам този комплекс. Още от 70-те, когато беше за богоизбрани. Аз можех да си позволя най-много море на Харманите с палатка, а преди казармата имах късмет да съм щастлив на народния Слънчев бряг. Не като някои синчета на отговорни другари, които не признаваха нищо д ...

ЛюбоФ N-ска
склЕротични строфи
ФОЛКПОЧИТАТЕЛКА че станах,
не виждам изненада тук.
Кавал да свири на поляна – ...

1.
В началото на Империята беше Хаоса.
Време на смут и разруха, оказало се нужно, за да се издигне от него, както стрък светлина от пепелищата, редът и законите за подчинение на Времето.
Тези закони бяха обединени като смисъл от Империята, за която само мъдрите знаеха, че в зачатие е съществувала ощ ...

Ако се бях родила, като екзотично цвете с аромат ухаещ,
Бавно искам да разцъфвам, да привличам погледите благи,
Винаги с наситени и колоритни цветове да радвам,
Галейки усмивките и настроения да приповдигам.
Дарен си както всяко същество с живот по божията воля. ...

Мина една година откакто теб те няма,
а болката в мен е все по-голяма.
Още са пред мен твоите сини очи,
от морето по-сини дори.
Времето минава, а теб те няма ...

Аз тихо плача,
потънала във собствената си прегръдка.
Придържам жадно раната дълбока,
а ти дори не чуваш мойте вопли,
вглъбени нежно в тишината… ...

Изкушавам се отново да се върна!
Да те целуна нежно, с жар да те прегърна!
В очите твои пламъче да зърна!
Изкушавам се, но няма да се върна!
Изкушавам се да съм щастлива! ...

Червенокосата
Беше късен следобед. Слънцето все още беше високо в небето и огряваше цялата стая. Той седеше с чаша кафе и неизменната цигара в ръка и блажено гледаше планината. Мислеше си, че скоро не е ходил по пътеките нагоре и че трябва да го направи пак някой ден... Отвън се чуваше глъч на децат ...

Какво като ме гледаш толкоз тъжно?
Нали не мислиш, че ти вярвам и сега?
Дори не знам защо това е нужно,
когато знаем всички свои номера.
Нали не си забравил, че те молих... ...

Уморени очи и коси, побелели във корена.
На масата - чаша кафе.
Стари снимки, подредени в албуми по спомени.
В женско тяло - душа на дете.
В тези снимки има толкоз очакване! ...

Времето си върви, животът си тече.
Светът се променя със всеки изминал ден.
Всеки расте, изгражда се като личност,
но в крайна сметка си остава същия.
Просто никой не може да ни опознае, ...

Красавице!
В очите ти смарагдови
удавиха се толкова мъже,
сърцето ти - то беше каменно
и пристан тих за никого не бе. ...

Всеки ден по едно и също време, тя минаваше. Сутринта на изток, следобед на запад. От единият град, до другия. Пеш. Боса. Обувките държеше в дясната ръка. Бяха бели. И тя цялата беше облечена в бяло. Вървеше бавно и равномерно. По- точно тя плуваше. Никой не я питаше. Никого не запитваше. Плуваше бе ...

Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча, ...