Болеше, все едно ще свърши времето
и моят свят, незаслужаващ съществуване.
След всичките грабежи и отнемане,
не зная ние с теб дали си струваме
Душеше тази мисъл преди лягане, ...

Мрази ме, мрази ме.
С отрова ме напивай.
С омраза ме завивай.
Гледай ме презрително,
само поглед не отвръщай. ...

Беше тъмна студена вечер. Аз и най-добрата ми приятелка - Ива, вървяхме по тесен разбит път. Отивахме в нейната вила. Беше доста страшно. Отвсякъде чувах разни шумове, а между дърветата сякаш се движеха хиляди сенки. Погледнах назад и видях тъмен силует на около двеста метра от нас. Споделих на прия ...

„Нищо”! Си помисли бялото лице на луната. Калта се стичаше като парафиновите сълзи на свещта по дънковото яке на клисаря. Стичаше се отвсякъде, като покриваше плота на мраморната маса със смрадливо-сивата си същност. Някъде удари часовник, от ония старите, дето се навиват с ключ и им се дърпат тести ...

Повече, отколкото
можеш да си представиш...
копнея да ме целуваш и галиш.
По-силно, отколкото
се страхуваш... ...

Появяваш се в съня ми нощ след нощ.
С поглед втренчен ме гледаш.
Върви си! Ще изкрещя за помощ.
Писна ми да ме подвеждаш.
Не съм филмова кинозвезда, ...

понякога идва
в съня ми
море
бавно заглъхва
по мен ...

Прибрах се. В себе си.
Поскитах в дебрите на тъмнината.
Поплаках. Пак за себе си.
Послушах после тишината.
Попитах. Себе си. ...

Есенен вятър
кестените брули.
Листа танцуват,
песента му чули.
С мека светлина ...

Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...

Есенният дъжд
листа рисува в злато -
фалшификатор
+ + +
Есенен каприз ...

SLOW BOAT TO CHINA
…I'd love to get you
On a slow boat to China,
All to myself alone…
Frank Loesser ...

Бизнесът не беше особено добър зимно време, но въпреки това младият Уилям Флиткрофт работеше усърдно. Той държеше антикварен магазин в ъгъла на улица „Аркет”, намираща се в закътаното, провинциално градче Дърмът. Магазинът беше създаден преди повече от двадесет години от Чарлз Флиткрофт, бащата на У ...

Ден и нощ
Не, не искам да продължава така.
Не, не искам да живея в тъга.
И след теб животът продължава,
и без теб луната света огрява! ...

Нощ е. Сама съм. Вървя през гъстите гори, осеяни с величествени дървета, чиито корони стърчат във висините, забулени от тежки мъгли с аромат на кървящи души. И така както ги съзерцавам, забелязвам тук-таме по някой скъсан шев от огромното покривало, наречено небе, който отваря дупки в него - на мест ...

Да бе море, да те изпия
до дъно, за да си във мен.
Да бе небе, да те открия
със влюбени криле.
Да бе пътека, ...

Когато се отделяше бялото
от очните кълба с ядра навита тел
и птиците кълвяха островите цвят,
а моржовете теглеха кораба на дъното,
аз си пожелах хриле – за безметежна кома, ...

"Днес" е само веднъж
… и реших. Ще си кажа всичко…
Писна ми да се примирявам с решенията на останалите.
Крайно време е да започна да отстоявам себе си.
Един човек си удря главата в металната спирка… Плашещо е. Не вика, не крещи, не издава и звук. Корав мъж е… ама понякога трябва да пищиш с цяло гърл ...

Аз знам, че в теб прибоят боботи
с вълнàта на отминали мигове,
и клетките в тебе разпръсква на пяна -
сълзи по скали андезитени...
Аз знам, че не искаш и мен да боли ...

Имам си години - часове.
Имам си надежда - бог Късмет!
Моите възможности са две:
вчера или утре. Днеска - не.
Аз живея в къщичка от смях. ...

Слънцето лениво отвори
сънливи очи,
вятърът палаво събуди
морските вълни;
цветята сияят, окъпани ...

Кой да предположи, че зад лицето красиво,
зад очите неповторими,
едно сърце се е свило
и изразява своите чувства в рими...
Кой би си помислил, ...

(Самодива & CAMCOH)
Незнаен странник в моя сън дойде,
говори ми за слънчеви поляни,
за ласки от лазурното море
и птици, от мечтите си пияни. ...

ІІІ.
Сънуваше, че някакъв пернишки миньор, на бутилка мастика дълбаеше в мозъка му с огромно канго. Тъкмо обмисляше с коя ръка точно да му фрасне един по муцуната, когато пробуждащият му се мозък го информира, че това е часовникът. Реши да смени приоритетите си. Надигна се и му фрасна един десен пра ...

Назад във времето
„Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам май ...

дойде ли време
звездите твойто име да изберат
дойде ли ред ти на мен да се молиш
помоли се
че в гърдите ми все още има някакво сърце ...

Аз искам тихо да те обсебя...
Да бъда пепел в твоята жарава.
Да взема сляпата ти самота,
а вместо нея обич да раздавам.
Крака да бъда, щом си уморен... ...

Смугла, чернокоса
дама е нощта,
коварна и развратна
обвита в пелена.
Вечер тя флиртува ...

Окъпана в жълто, ще седна до теб.
С очите си топли всичко ще кажа.
Цветя-истини ще пръсна навред,
ще изтрия истината, ще нарисувам макиажа.
Ще нарисувам света, какъвто искам да бъде. ...

Цигарен диван
Телевизор
Черно-бял шум
Очите ми гледат
Навътре в тялото ...

Уж ми е рано за равносметки,
Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,
а тегля чертата и плаши ме сметката.
Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара
да се обръщам зад тъмния ъгъл ...

Забрави ли ме?
Забрави ли за алтовия глас,
завиден и за рок-певиците?
Забрави за следобедния час,
за крадения плам, къдръците? ...

Всичко свърши.
Защо не можеш да го разбереш?
Нещо в мен се прекърши,
но не можеш вече болката да спреш.
Стига! Престани! Върви си! ...

Искам да се изтрия,
после пак, наново, да се нарисувам,
но не черно-бяла,
а пастелено-цветна,
като децата... ...

не с икона
с твоя образ в сърцето си
танцувам
а наоколо
даже музика не звучи ...

Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват, ...