Пясъкът край морето сега е самотен
и само следи го пронизват в тихите нощи.
А в студените сутрини вятърът ги замита
и само прелитащи гларуси търсят ги още.
Пясъкът край морето сега е изстинал ...

Ще те погаля и ще си отида.
Последен допир и сълза...
Дори да правя се на силна,
ти знаеш, че не е така.
Не ми остана сила да остана. ...

Какво е да не виждаш ти зората
покорно свит в нечии ръце,
да крачиш тихо и несигурно в гората,
с подпухнало от плач лице?
Дали е страшно да не чуваш тишината? ...

Не успях
залеза да помоля
да отрази обичта
в очите ми.
Сега ...

Грешка ли беше, че те допуснах
в сърцето си крехко, ранимо?
Грешка ли беше, че вярвах във тебе?
Грешка ли беше, че ти простих?
Нима съм грешна, че те обикнах? ...

-Защо тоя човек те мрази толкова?
-Много ли?
-Абе не знам много ли е, малко ли е, но, като стане дума за теб, се оплюва. Със сигурност, едва ли мрази някого повече.
-Ами сигурно си има основание човека. Аз съм си объркано същество и чат-пат правя объркани неща.
-Е, дрън-дрън. Всички знаят, че, кога ...

Да те обичам е да се събудя до теб преди миглите ми да са пропуснали първите отблясъци светлина…
Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…
Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото състояние…
Да правя любов с теб, до ...

Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...

Красива жена! Много красива.
Рядко красива.
И всичко красиво, което може да се каже за нея.
Мъжете сигурно не са ù никакъв проблем. С тия руси коси. С тия сини очи.
Откак я видях, ме гони безсъние. Или, ако заспя, ми се присънва тя. ...

Не помня кога точно приютих Немезида в сърцето си, но до последния момент на пребиваването й там, нейните настроения превръщаха дните ми в лудост, а нощите – в кошмар. Така или иначе, вече бях отворила врата за нея и тя се наслаждаваше на своите игри до насита. Може би всяка мъртва богиня очаква нов ...

Калояница
(Легенда за цар Калоян)
В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци, и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йо ...

Просто Сънувано.
Ха-ха!
Смешно ми е.
Стига си питал защо.
Не разбираш ли... ...

Кочина
Постройка, където
прасета и свини
през цялото лето
натрупват сланини, ...

на едно малко момче, което много обича да танцува :)
Ангели пазят
малкия принц от беди.
Приказка бяла.

Тишина сред шума
Магия от звуци сякаш без глас.
Играещи сенки, а сякаш мираж,
сила незнайна от друг край на света,
чувство реално, а сякаш лъжа. ...

КАМЕН ДЕЛ
Градът е между тук и там.
Небето – синьо.
Кубетата на „Невски” –
във ръката ми. ...

На захаросаната картичка -
два лебеда със шиите сърце оформят;
синьо синя е водата,
безбрежна като любовта,
която се кълнеш, че ми изпращаш. ...

През погледа на съпругата-І част
Как мразя да празнувам този ден,
изпълнен със фалшиви задължения,
ти пак ще донесеш цветя за мен,
ще си придам най-ведро настроение. ...

Не съм богаташ,
не съм дори малко известен
и ти
само насън ще си моя невеста.
Но животът, мадам, ...

Ти вкусвал ли си теменужна нощ,
отпивал ли си морското дихание?
Докосвал ли си топъл летен дъжд?
Потъвал ли си в горското ухание?
Дочувал ли си шепот на вълната, ...

Възможно ли е без любов,
да виждам светлината?
Без болката и без тъгата,
да се ръкувам с дните?
Възможно ли е без любов, ...

Ронят се мисли
от клонките на чувства.
Вятър от мечти.
Вали истина.
За страхове е късно. ...

*
ще запомня мига
който с теб извървях
и ще тръгна към себе си истинска
в шепи стискам дъха ...

Цигулката на вятъра
проплаква в ъгъла
на тъмната отдавна улица.
Поспря се лампата.
Дърветата превиха клони. ...

Обичам те
Обичам те безрезервно,
без предразсъдъци и умора.
Обичам те смирено,
без думи, без молби. ...

Живот на заем - кой ли би мечтал.
Но го живеем в страх и изумление.
Топим се - кой живял-недоживял
и търсим за душите си спасение.
На заем всичко - харчове, мечти ...

Истинският лик.
Първичната, неистова,
невидима страст,
обрулила хиляди души.
Проникнала в плътта. ...

Безброй слънца умират и се раждат.
Безшумни ветрове рушат скали.
Вълните брегове дълбаят,
но не отмиват твоя лик.
Под облаците с теб мечтаем. ...

Докога ще крием своята същност,
за какво са ни тези лъжливи маски,
кога ще разкрием кои сме всъщност,
защо използваме измамни и ненужни лакски?!
Навсякъде блуждае ирония и сарказъм, ...

Душата ми те чака, прегърнала Мечтата си за Теб!
И тишината днес предвестник е на Радост Утре!
Преливам в чувства, тъй окриляващи ме...
Носещи от Тебе пак... отново Вест!
Вест - прегърнала Мечтата ми за Теб - БОЖЕСТВЕН! ...

Съдба
Запалени зеници,
поглед жаден,
ръка протегната
към хиляди мечти. ...

Защо, защо все така става,
защо любовта все те предава?
Искаше само да я намериш
и с нея криле да разпериш...
И ето, срещна го неочаквано тогава, ...

Дали не живеем живота на заем,
създаден от някой безумен творец,
който по грешка човек е изваял,
а просто е правел ненужен слепец.
Слепец, който не вижда мечтите, ...

Недей да ме приемаш като даденост,
преследваща те сянка по петите.
Знам, всичко на света си има давност.
Дори с печат за давност са мечтите.
Моментно! Кратко! Истински! Обичай ме! ...

ОТМЪЩЕНИЕ
За един съм много стар, а за друг - в разцвета на живота. Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. От горещината едва вървя. Вече от шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам. Търся лек за потентност.
Навсякъде ми казв ...