ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО
Международен конгрес за хора с нарушения в развитието – Белград – 13 - 17 май 2009
Домакин и организатор на форума е Дружеството за помощ на лицата с нарушения в развитието - Стари град „Живеем заедно” в Белград, Сърбия. Това е неправителствена организация, основана през 1997 от група ...

Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които в теб остават,
водят боя ...

Часът е два - светлините притъпени,
уморено скланя той глава
в чаршафи омърсени
и звънва пак алармата едва - отново случай...
Отърсва той глава, кафето си допива ...

Душата ми неистово плаче
в този час на нощта,
чувствам се изгубено сираче,
а така жадувам за тишина.
Лута се живота безпризорен ...

Там на улицата прашна,
дето хорски глъч ехти,
до магазинерската опашка,
сам един човек седи.
Сам седи с наведена глава, ...

Можеш ли...
Да бъдеш с поглед магнетичен,
да разголваш моята душа?
Да бъдеш нежен и лиричен,
да ме любиш с най-нежните слова? ...

Сред крясъци и нежни звуци
светът се носи полудял.
А трябват само две минути
да си протегнем в мрака длан.
И да си кажем топла дума, ...

Очи. Навсякъде. Очи
едни такива - завладяват.
Очи - зелени дълбини.
Молят, искат, подчиняват.
Очи в очакване на ласка. ...

Битка
( не само, защото
бяха малко на брой,
имаха нужда от помощ)...
... Те, не бяха много на брой ...

Зима - сезонът снежен,
но за мене най-нежен!
Трупа бели преспи сняг
в тъмен и далечен мрак.
Срито там обаче има среща, ...

Всеки ден на брега на сърцето
аз стоя и чакам вълните
да изплуват от морето, което
удави на всички душите.
Всяка вълна е сълза. ...

В ранна утрин днес децата
дъхав цвят ще наберат,
ще закичат вред школата
и венци ще изплетат!
Ще закрачат пак засмени ...

Не презирам онези мъже,
за които честта е над всичко.
Гордостта към провал ги влече.
(Нямат ято. Летят по самички.)
Аз не мразя фалшивото в тях ...

Усещане
Нецелунати устни,
трeперещи сладко,
изглеждащи тей вкусни.
Очи невидени, ...

Когато разбереш, че си употребен -
чувстваш се смазан, съкрушен.
Защо обичал си тогава?
Не се чуди!!!
Това е в женската природа. ...

Вятърът с ледена студенина изми очите ми.
Слънцето докосна зениците
и те изпратиха към света
пречистена зелена светлина.
Планинският въздух се промъкна във вените ...

С усмивката...
И с тебе вече доста уморени
все още влачим брачния хомот,
но вече зная – даже и без мене
ти имаш всичко. Имаш свой живот. ...

Палав
Вятърко раздухва
бяла, слънчева пола.
С нежен полъх той се спъва
право в моите крака. ...

*
Селенията на плътта са твърди -
всеобхватни.
Тя е вън от теб.
Страдания - любови споделени ...

Фина майска роза в утрото цъфти.
Фина майска роза е за мене любовта ти.
Фина майска роза в душата ми цъфти.
Фина майска роза си ти и моите мечти.

Ако ти си загубила пътя,
чувството за радостта.
Ако си сред океана
на сал без весла.
Ако не виждаш слънцето, ...

Не е тихо.
Само безмълвно
разменихме очите си.
Потънах в твоите
и надраскаха тръпно ...

Да бъдеш значи да живееш,
по-силно от сърце и по-ранимо.
Да вярваш в чудеса - да надживееш
това, което удря непростимо.
Да бъдеш силен значи да се плашиш, ...

Танцува вятърът със пепелта
на вчерашните дни,
макар далечна да остава пак целта,
престана сякаш вече да боли.
На пълна скорост преминаваш ...

Потоп от лица на мъртвешки обвивки.
Нещастие. Скръб. Самота.
Невежество. Хора - деца без усмивки.
Река от измама. Стопена душа.
Разбити сърца. Разруха. Надежда. ...

Благодаря
Протегнала ръце със зов,
да ми дадеш мъничко любов,
крещя, сърцето ме боли,
защо не ми прости. ...

Сам без храна и надежда,
сам във окопа стои,
войник като клетник изглеждащ,
войник, плачещ с тежки сълзи.
. ...

Ти си този, който оцвети сивото ми ежедневие.
Ти си този, който вдъхна цвят дори и на най-мрачните ми дни.
В деня, в който те срещнах, животът ми се изпълни с палитра цветове.
Цветове, каквито не съм виждала, дори и в най-смелите си мечти!
Това сякаш беше прекалено добре, за да свърши с хепи енд. ...

ПРИСМЕХУЛЕН ДЪЖД
По Робърт Бърнс
Докосвах я с пръсти слепи -
лицето ми пламна алено.
От залезна сянка запалено. ...

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, българи велики,
с обич вием многоцветни венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Радост красива в сърцата звъни, ...

Всичко мое
Моите очи – за тебе са само.
Моите усмивки – за тебе ги пазя.
Моите сълзи – съхнат на твоето рамо.
Моята гордост – за тебе я газя. ...

Пред лицемерните усмивки
и суетата на града
избирам изворите чисти
на българската планина.
Там дните може да са груби, ...

Понякога мълча...
И плача...
Пред теб мълча като дете..
Пред теб съм слаба, знам и ти си слаб,
във свойта сила. ...

"Събуди се!" - ми каза
и ме целуна
вкусно и звучно.
Нежен парфюм
по челото остана, ...

лулу все си забравя шапката
на поляната под моста
носи два номера по-големи обувки
зелена рокля с гол гръб
и прекалява с думите ...

Скъпи Брад,
Не ме шокираш с тази поредица от самопризнания, че си луд, измамник и "гнусна гад", както те била нарекла една от жените, с които си пишеш. Не ме шокираш и със снимката, от която ме гледа рошав, брадат тип с очила като лупи и с работническа куртка. Всъщност, не. Първоначалният ефект беше ...

(на Тео)
има думи такива
с които аз мога
цялата песен
на своя живот ...

Знам как обичаш с изгрева. Да, зная.
Как нежно с пръст ме молиш да мълча
и в тишината бавно ме изгаряш...
В такава утрин срещам любовта.
И зная как след залеза обичаш. ...

Къде съм аз?
Аз съм тук.
И да искам,
няма къде да избягам.
И да избягам, ...

И ето, виждаш в шеметния бяг,
на времето Животът как изтича,
но ТИ си тук, на този свят,
макар от времето превита.
Ръцете тръпнат във умора. ...