Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...

Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...

Във моя спомен ти идваш изморен,
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора ...

Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за ...

От некролозите ме гледат
длъжници на които
дадох пари за двупосочен билет

Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам, ...

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...

„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...

Със букет от цветове -
пъстър и засмян,
китни губери тъче
пролетният стан.
Шепне стих - небесен дар ...

Мравчицата мърда със мустачета –
търси си стотинки и петачета.
След това от някой автомат
с тях ще купи вафла, шоколад,
мед на прах и всякакви подправки, ...

След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...

Прераждане
Не връщай се,
защото ослепях!
Забрави ме,
защото оглупях! ...

Спомен
Моят дядо залязва
над житейската дюна,
но от своята пазва
вади сръчно тютюна. ...

ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...

Ще се сблъскаме. Няма да бъде война.
Сътресение няма да бъде.
Ще е допир на синя вълна със брега.
Ще е буря. И облак. И тътен.
Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон. ...

* * *
Море и небе
мощ и сила доказват.
Кораб потъва...

Очакване
Тази нощ аз тебе ще чакам.
В очите надежда чете се.
Искам в прегръдките ти да падна,
най-сладко е, когато краде се. ...

В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...

Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...

Безумство е така да се обича –
през сто земи, морета, планини...
Една любов, фатално нетипична,
сърцата ни обсеби и рани.
Боли от жажда и от невъзможност. ...

Доверие
В израз на доверие показа ми безверието си.
Извади го от джоба на скъсан дъждобран!
Едва не паднах изненадана, в предверието.
В ръцете си държеше прекрасен диамант. ...

Ще те позная,
дори
сред хилядна тълпа...
Ще те намеря,
дори ...

Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...

Луда нощ е...
Докосваме се с теб
без дъх и онемели...
Сърцата ни забързано туптят.
Във треска двамата сме ...

9 милиметра
Своя скъп автомобил,
с кожената тапицерия,
с колко кръв си заплатил,
ти от чуждата мизерия? ...

Прозренията на Майка Тереза
Най-хубавият ден – днешният.
Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, ...

надеждата...
като карфица е
забила се
до кърваво
в сърцето ...

Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки, ...

Ако знаехме съдбата си,
дали бихме искали да я променим???
Ще се сбъднат ли мечтите ни,
или от това, което разберем, ще се намразим???
Съдбата ли е тази, която ни води, ...