Ангел с дяволско лице,
пропито с едва прикрита злоба
и почти угаснала любов
мина покрай мене.
И обра плодовете на моята душа, ...

БРОД
Вгради се омразата в мене,
каквото докосна – руша.
Спомените днес са въглени.
На кръст е моята душа. ...

Докосни ме!
А после тръгни си щом толкоз много го искаш...
Аз виждам как забързано бързаш,
как бягаш с крачки на разбудил се часовников тиктак...(а нявга бе замрял...)
И виждам колко малка съм за теб- ...

Кажи ми!
Кажи ми, мило - болка ли заслужих,
с това, че те обичам,
оставих те да ме направиш на глупачка,
и въпреки всичко - обичам те! ...

В кучешкия приют на душите ни
само касапи за агнетата скърбят,
другите от радост удрят в земята калпаци,
ушити от одрана, но неизпрана
ГРЕХОВНОСТ.

Ако при мен си дошла от мечтите,
то защо си съпруга на друг?
И защо, и защо ти играят очите,
с мен ли смяташ да тръгнеш от тук.
Носиш си женската своя несгода, ...

Поглеждам те, но ти си тръгваш,
тръпне отчайващо моето сърце.
Подобаващо не се сбогуваме,
докосваш само моите ръце.
Сърцето ми бие силно, ...

Давай, можеш да ме купиш
с два-три нежни епитета.
Давай, можеш да ме счупиш
на безличностни парчета.
Ако искаш цапардосай ...

Стисна небето юмруци и после заплака,
смрежи окото си в цвят на кобалт,
плисна сърдито и висна внезапни ръкави,
чак до ленивия градски асфалт.
Май се разшета, оставил на мира за кратко ...

НЯМА ДА ТЕ СПИРАМ
Тръваш ли? Нима е време
да посрещнем тежкото си бреме
покълнало в нас от малко семе
и впрегнало ни в коварното си стреме. ...

По-мъничка от зрънце,
по-чиста от кристал,
събирам се в сърце
с големината на сълза.
Във топлата ти длан ...

Ако можех да бъда звезда,
за последно изгряла в небето,
бих достигнала твойта горда душа,
лъч от обич бих забила в сърцето.
Ако можех да бъда вълна, ...

Понякога искам да съм просто сама. Какво правиш тук? Остави ме, искам да съм сама, не разбра ли?! Защо продължаваш да го правиш, за да ме дразниш или...? Досега те търпях, но не мога вече така. Омръзна ми да стоиш при мен като пазач, закрилник, но най-точно си чист натрапник. Не съм те канила, какво ...

За най-невинния воайор
В Мая се влюбих на 12. Или може би на 13. Веднага след Жана.
С Жана любовта бе несподелена. Имаше трапчинки, когато се усмихваше до уши, и беше много добра на народна топка. Нито веднъж не успях да я уцеля, защото много пъргаво подскачаше на кльощавите си крака. Цици още не и ...

Цял ден търкаляй думата в ума си.
Топи я в музика. Във светлина и болка.
Цял ден да бъде с теб, а вечер късно
я запиши в тефтерче до леглото.
Ще бъде уморена и безсмислена. ...

Стига вкъщи! Болна, слаба –
стига! Тръгваме полечка
на разходка двете с баба
по познатата пътечка.
Хей я там гората близка! ...

Самотата е сива жена
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная. ...

ПЪЛНО СЪРДЕЧНО ЗАТЪМНЕНИЕ
(или Легенда за Селена и Ендимион)
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна.
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам, ...

Сега си тръгвам.
Ти... не съжалявай.
Не е предателство, дори и да боли.
Душите наши се приеха като свои
със чувствата с които ни горчи. ...

Аз знам, че боли от любовна раздяла
и болката, силна е, зная.
Умираш по малко, агония страшна
и пепел в душата ти само остава.
Но със сълзи няма да си върнеш любовта. ...

Нощта загасва във съня,
а бъдещето обещаващо мълчи,
в очакването на Деня,
небето се опитва двамата да убеди.
Сънуваш своите фонтани, ...

Ако можехме
да плачем,
когато... ни
напуска любовта,
ако можехме ...

Разцъфват в плътта на небето
бездиханните звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя ...

Свечерява се, мамо, свечерява се.
И застудява, пак се вледенява
в сърцето ми оная пустиня.
А него го няма.
Свечерява се, мамо, свечерява се. ...

Отдавна ме предаде... Стотен път!
За мен това е нищо, даже болка не е.
Ти беше този, който искаше да бъде пръв
и бягаше във лудата си вечност.
Аз стоях и чаках да ме преболи. ...

Аз тръгвам си от теб, за да се върна.
Отчаяно за да се заблуждавам
и ти навярно, да си мислиш същото:
че безвъзвратно наближил е краят.
Но някъде дълбоко в мен пропява ...

не ми се живее в безветрие
в пустош без стон и без зов
и подобно Христос между два живота
за света да се жертвам не видяла любов
не ми се живее в безвремие ...

Когато Животът прохожда,
той е най-безпомощен,
но е така устремен;
най-уязвим е,
но така решително ...

Барманът вдигна поглед, когато чу отварянето на вратата - в заведението с бодра крачка влязоха мъж, малко странно изглеждаща жена, котка и вълк. Той изгледа преценяващо новодошлите, докато се насочваха към бара му.
- Добра вечер - поздрави Сянка. - Дайте ми, моля, една голяма водка и чаша доматен со ...

Не знам какво е да гориш на клада –
(във стиховете само съм го писала).
В една любов горях – като във Ада
и да се влюбвам повече, не искам.
Един път стига. То е като раждане. ...