МОЕТО ИМЕ Е...
Моето име е Грях –
всичко е грешно във мене.
Смел ако бъдеш сега,
до живот ще те гонят демони. ...

Хубави думи ми редиш,
така както си стоиш.
Надявам се отчасти
те да са прекрасни.
Защо ли с мен се хвана, ...

Запалвам пръсти и огънят нестихващ
обвива мислите ми в синя светлина.
Притихнало над парещите свещи,
сърцето ми догаря в пепел на тъга.
На пръстите е някак лесно ...

Истината рядко ли боли? -
запитахме се аз и ти.
Знаехме, че миг ще е това,
но поне да бе запълнен с нежна красота.
Истината в твоите очи съзрях, ...

"Векът е разглобен,
о, дял проклет -
да си роден, за да го
сложиш в ред."
Трябва ли да сложим този свят на място? Трябва ли да се опитаме да върнем нещата, както си им реда? Трябва ли? ...

Сиротна песен, обвита в дим
Догаряща цигара... това съм аз,
а душата ми е гъст привит каприз,
от пушек нижещ се измежду пръстите
на някой горски дух. ...

Ревност
(На Пламен!)
Ревнувам те от слънцето,
че лъчите му докосват лицето ти по-често от мен.
Ревнувам те от луната, ...

Със сълзи пълнят се очите,
сърцето от мъка любовна се къса...
Защо? Заради теб, любими, щастие мое,
но сега щастието в нещастие се превърна...
Любовта болка стана, ...

Децата са живота на Земята
Защо децата днеска страдат
и толкоз млади в капана на живота те попадат.
Нима е нужно в светлина, или пък мрак,
родители да се сбогуват с тях?! ...

Щурче
До вчера се бъхтих… слугувах на вещи и думи,
но днес аз те искам – за другото нямам талант.
Не ме укорявай все пак, че съм тъй неразумен –
нали не изпаднах от мъдрите топки на Кант. ...

„Децата тичат подир пеперудите и се мъчат да ги хванат. Станат ли възрастни хора, те дори не ги забелязват”*
Помните ли, когато бяхте... да речем на 5 години за какво мечтаехте? Сигурно сте искали да станете лекар и да помагате на хората като ги лекувате. И всичките ви игри са били свързани с тази в ...

С теб съм -
поне така се води.
Двама сме.
Обвъзрани.
Но аз, ...

Ти потънал си
в сенките на кървава зора.
И опитваш някакси
да се измъкнеш, протягайки ръка.
Но всички слепи са, ...

– Какво означава “не съвсем”, по дяволите? Мислиш ме за идиот ли? – извика Мартин.
Тя не отговори, само сбърчи челото си и примижа. Продължаваше да притиска с ръце удареното място.
– Чу ли ме какво те попитах? – каза рязко Мартин.
Жената го изгледа злобно, а след това просъска:
– Принудиха ме да го ...

Днес, скъпи съученици,
дойде решаващият миг,
когато като есенни птици
разделяме се тъжно с вик.
Всичко има в раздялата- ...

Какво ще бъде утре?
Следствие от днескашното вчера,
или от вчерашното днес?
Размисли на запалена свещ...
Какво ще бъде утре? ...

Погребението
Безсмислена, фалшива игра,
скучна, банална пиеса,
поредна надежда, поредна лъжа,
празна сцена, прозрачна завеса. ...

Опитах се да сторя чудеса
от името на Майката природа
и да направя по-добър светá,
да се усмихне мъничко народа!
Опитах се да бъда топлина, ...

Стая, пълна с дим...
пресъхваща чаша,
безжизнен поглед,
вперен в мрака.
Лампите в далечината ...

Накарай ме да се почувствам аз желана,
докосвай ме, целувай мойте длани!
Докосвай ме... Усещам те... Не спирай!
Потоци от желания във мен разливай!
Люби ме, ти... Целувай ме... Не спирай! ...

СТРАХ
Винаги напред аз гледах,
винаги напред, но уви,
един човек аз случайно срещнах
и животът ми се промени. ...

мелодията в очите ти
има цвят на кадифе
усмивката им
в мен на талази
топлина разлива ...

Вечерта се очертаваше дъждовна. Запътихме се към кафенето, което като курник ни събираше надвечер като кокошки, ровили цял ден в бунището на ежедневието, доволни и уморени, че има къде да се приберат. Уютната обстановка не може да не ти се забучи веднага в ноздрите и ти без да му мислиш отиваш да си ...

когато франц дойде за вечеря
ще извадя от гардероба си
онова немско Р
турено като залък в устата
малко преди лягане ...

"Смърт"
Камбаните пеят своята последна песен,
усещам как в душата ми спуска се черната есен...
Наоколо няма нищо - само плач и тъга,
една черна птица опитва да стигне на клона върха. ...

ЗОВ
Навън е нощ и всички спят.
Едно дете умира в тъмнината.
Отчаян зов от майчината гръд
прониза тишината. ...

14.10.2008, гр. София, Над.
Страх ме е, когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит. ...

Когато тихо се показва утрото над алеи от павета
и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...
Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете
и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...
И когато капят всичките листа и идва северът, ...

Баба Стояна навърши сто. Ето ти повод местните управници да афишират „прекрасното” си отношение към дълголетниците и се погрижат и за своя имидж, тъй необходим, за да се задържат на гребена на вълната по-дълго време. Та се заредиха онези ти му „мероприятия” с подаръци и награди за юбилярката, чак ум ...

Сред море от неволи
неуморен ще бродиш,
да намериш заветния храм.
Чуден сън ще те води,
път ще търсиш нагоре - ...

в черна безутробна нощ
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб ...

износи се по лактите
прокъса се якàта се протърка
от толкова пране и тупане
отесня и окъся
изчезнал е ...

Омръзна ми да бъда
другата жена -
покварена, робиня и артистка.
Омръзна ми да бъда
сянка в твойта нощ. ...

В далечината армия станува,
железен звън на мечове се чува.
Войници кръстят се, молитви казват
и тръпки страшни всекиго полазват.
И лъч на слънце щом изгрее, ...

Мисъл
Внезапна мисъл днес ми довери,
че знаеш всичко ти за мене.
Човешката ми същност си открил
спонтанно, истински, навреме. ...