Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...

Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...

На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога. ...

Няма да падна!
Не ми подлагайте крак -
виртуоз съм в изкуството на човешко падение.
Не, не ме разпитвайте как
съм овладяла това чудесно умение. ...

И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...

И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...

Снежна нежност ще открием,
бялото лети в екстаз,
сред студа вървим си ние,
аз съм ти, а ти си аз.
Зимно време, но горещо, ...

Познавам ли те?
Не, не мисля!
Всичко мога да измисля
и то ще е реалност!
Защото животът ...

Ден не минава, дори един,
без тоз досаден Брюксел господин
да ни порицава
и за най-дребното нещо
„най-вещо“ да ни поучава – ...

По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...

Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...

Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...

Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...

На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...

Числото две
Числата всички интересни са.
Числата четни хармония съдържат.
Тях обича Лесничея.
Числата пък нечетни динамика съдържат. ...

Устни като кадифе,
свенливо сплетени ръце,
по кожата, по-нежна от роса,
едва прикрила своята снага.
Свенливия си поглед скри. ...

Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...

Мокър сняг ме наваля
Цялата съм във вода
Шапката, палтото,
Ръкавичките и
шала... ...

Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...

Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...

КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...

Скитникът арменец 48
Когато ви разказвах за Вакарелската махала Пановци, споменах за родна земя, за бащина къща и т.н. Това ми напомни за едно друго пътуване, за което ще ви разкажа днес.
“Вълшебният свят на Ориента”, туристическо направление на туристическата компания “Бохемия”, една фантастична пе ...

На младини се сблъскваме с неща, които никога не са ни се случвали. На попрището жизнено в средата* заравяме в пясъка главата, на старини избягваме да се сблъскваме с неща, които вече са ни се случвали.
Бягаш, препускаш, бягаш... и като се огледаш – май от себе си си бягал!
От къщата на илюзиите до ...

Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...

Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...

ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...

Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...

Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...

в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...

да
се спасява -
нека се унаследява -
тъй се свѝше повелява

Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...

Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...