Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...

Кой ли ще ми каже: "Машала, Йотор",
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...

Днес е края на ЗИМНАТА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА.
Приятно четене на всички !
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
пета, последна част ...

Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...

ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...

Че веднъж лъжец признал това, се определя като парадокс, обаче не е, понеже мамливец не умее истина.

Колежката Делчева или Пъстротата на живота 14
Летните месеци бяха благодат за децата. Игри на воля по пясъка и във водата, из къщите ни в Миродато. Ние бръмчахме с моторите два пъти месечно при тях, всички родители ни навестяваха. Тогава леля Фани и чичо Яни бяха на седмото небе, отново заедно както ...

по Реймънд Чандлър
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...

Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...

Сещате ли се за Четирите конника от Апокалипсиса? Мор, Война, Глад, Смърт?
И ето – Мор се появи преди три години на изток – ковидът. Разбушува се, отнесе /официално/ 20 милиона души, замина си. Поне така казаха от СЗО…
От година в Украйна вилнее Война. И носи погибел.
Значи – да чакаме Глад. Виждаме ...

Слушам някакво обсъждане по телевизията. Четирима титуловани, с доста беден език – шаблони, баналности, щампи – обсъждат светлото бъдеще на глобалното общество…
Лятно време има полза от подобни предавания. Мухите измират. Прелитат край екрана, заслушват се и вирват крачета от скука.
Но още е рано и ...

Зад облаците ненавреме,
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...

Има… хиляди морета
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...

Раната боли.
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...

Разблокиране
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...

Обичал ли си, от Любов горял ли си, кажи?
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб... ...

За какво си мислиш, сърце, когато очите отворя?
А, вие, очи, когато със слънцето заговоря?
Ах, вие бедни уши! Какво да направя, когато ТВ-то говори?
Да не чувате как света се руши, а човекът с истината спори?
Утро е! Че го виждам благодаря на Бога! ...

В калта очите не потапям.
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...

Стигнала лодката с вързопа почти до средата на реката, близо до остров Гърла Маре, ама се тресе, сякаш чокоят е уловил гигантска риба.
– Освободи ù главата, но устата не развързвай – заповядал Адриан на слугата си. – Ако викне, ще я чуят, още сме близо. Ще обърне лодката тая инат жена!
Отворил чувал ...

Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би остана ...

Днес взех аз решение критично,
което изглежда може би първично,
самоличността си трябва да сменя
и ще започна видиш ли със следните слова:
Отказвам да бъда вече аз посредствен, ...

в една развалина
вали
локви вместо очи
гледам те
не виждам нищо ...

Сивото олово тежко
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска ...

Тя никога не се набива в очи и не прави шумни изблици, за да привлича вниманието към себе си. Тиха, скромна и добродетелна, винаги намира топли слова за поощрение на творците в този сайт, за да не губят те кураж и да не бъдат напускани от вдъхновението. Проследявайки нейното творчество, внезапно осъ ...

ИЗБОР НА РЕДАКТОРА
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)

Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви, ...

- Какво ще кажеш за още една напитка? – мъжът срещу мен отчаяно се опитваше да надвика шумната музика в клуба.
- Не, мерси... И без друго скоро ще тръгвам.
- Толкова рано? – в погледа му прочетох смесица от изненада и притеснение.
Чувствах се, сякаш някой забива пирони в мозъка ми. Какви ти пирони, ...

броят
на задънените
улици расте неимоверно

колчем се робска
верига разкъсва - се
сякаш възкръсва
...................................................
друга редакция: ...

Камен и Росалия притичаха по калната пътека в малката градинка. Озоваха се мокри и развеселени пред входната врата на къщата на Роза. Русото момиченце почука нетърпеливо на вратата и с баща ѝ се спогледаха заговорнически.
– Росита, моля те, мисли преди да говориш. Не забравяй какво се разбрахме. – п ...

Стоя и мисля пушейки цигара
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...

Let’s start over.
We can make it work this time.
I’ll forgive you for everything you did to me.
Come back my sweet lover
Don’t run away ...

=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВА
(предпоследно продължение)
- Не мога да повярвам, че седим тук на чаша вино и си говорим за любовта. Двама души, които нищо не знаят за нея.- продума Нора. – Не знаех, че имаш такива надежди. Докато седиш тук с мен като отшелник едва ли ...

Блажен е нашият човешки род,
творец на буквите от памтивека.
Той в мрака винаги е търсил брод,
за да възкръсне знанието в човека.
Блажени са творците на език, ...