Събудих се примрял от студ, сритан от нощния пазач, в една канавка близо до вкъщи. Знаех, че не мога да се прибера в това състояние, но пък трябваше да съм у дома отдавна. Колко ли беше часът?
Огледах се стреснат наоколо – мрак и тишина. Само грубият глас, излизащ от пресъхналото раздрано гърло на в ...

Ако бях птица... какво бих направила? Много просто... бих полетяла високо, високо, там, където облаците са по-бели от бялата захар, там, където всичко изглежда непокътното, чисто и свято. Бих летяла от облак на облак като едно малко дете, което играе в пясъчника. Бих полетя толкова високо, за да се ...

П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена, ...

В началото бе Словото...
... А моето Разпятие е Словото.
Достойна ли съм,
щом осъмвам в смут -
повярвала, че богоравно служа, ...

Миналото е разкрита карта,
а бъдещето нещо неизвестно.
Казват, че това била съдбата
и да я следваш е неизбежно.
Само дето аз не вярвам, ...

Научи се да се караш,
да хвърляш в ярост думите-стрели,
опитай се от кожата да ме изкараш,
обичам аз на котки гневните очи.
Обичам аз да пия ти росата, ...

Искам
Искам да посрещна утрото прекрасно.
Искам аз да видя света още по-ясно.
Искам да разперя своите криле и
да полетя във звездното небе. ...

Напред! Към финала!
Оркестър – свирИ „туш”!
Да застреляме Надеждата и Вярата –
Любовта сама ще умре, сеньор!
Луната ситничко да нарежем ...

Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.
Усмивките излъскани простих, ...

ПОБЕДА
“Дойдох, видях” и... поисках да ослепея.

Черешово момиче,
с коси неуловими,
зад обички череши,
череша откъсни му!
Той гледа те през двора ...

Изписах любовта отдавна
и болката, и радостта.
И муза днес ще си открадна
от тъжната, намусена тълпа.
Оплюха ме в града ми хората ...

Ще ми се
за лятна самота
да ти купя сладолед на клечка.
Споменът
ме води за ръка, ...

Луната пак с море
препила е.
Изпълнена до пръсване.
В небето свети
мързеливо, ...

Дълбоко крием в себе си
законите неписани.
Понякога най-ценни са
изстраданите истини.
И падаме, и ставаме, ...

България я очаква рецесия,
а гражданите и погребална процесия.
+ + +
По-добре голобрад, отколокто гологъз политик.
+ + + ...

Един само поглед ми стига да изгубя покоя си,
да изчезна в ръцете, които топят хоризонти,
да сънувам море, да си спомня мечтите си,
да забравя за ада - отреден по рождение,
да възкръсна за рая - пожелаван в молитвите. ...

Последен стих
11.06.2009
И всички грехове да ти простя,
ще има пак какво да ти прощавам!
И всички болки аз да понеса, ...

Ягодки червени, сладки, ала тъй зелени.
В Шотландия зелено е полето,
но голямо, чак прилича на небето.
Вън вали и кал до гуша,
до половината затънал е ботуша. ...

Не всичко в живота е черно и бяло,
в тази картина има и сиво,
промъква се алено, макар избеляло,
но нищо... пак е красиво.
Тъмна и черна се спуска нощта, ...

Графове-графини, като сърни и елени,
препускаха с конете си градините от гербери,
и търсех аз сред тях принцеса с тайнствено имение,
... но портите му пазеше ги цербер.
И захвърлил обувките, като диваци, ...

В кръчмата е димно и горещо.
Смърди на алкохол и на цигари,
запалени като църковни свещи,
в които бавно времето изгаря.
Потта като разлято вино лепне. ...

Любовта ни е тлееща рана,
недовършена строфа от стих,
тя е истина само за двама,
сътворила живота красив.
В нея всеки се губи по малко, ...

Болна нощ раздира небесата,
задавен вятър кашля късолиния.
Прегракнал гарван моли за разпятие,
а луната се изгуби - във намиране.
... ...

Захарче за сутрешното кафе
Миглите на утрото докосвам,
усмивката на спящото дете.
Фея съм, деня си омагьосвам.
И слънце във прегърнати ръце.

Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...

Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...

- Шира?
Големият котарак от шестия пръстен отвори едното си око, фиксира натрапника и измуча:
- Няма го!
- Добре - съгласи се неканеният му гост. - Ще го потърся по-късно.
- Шира? ...

Всички жени са събрани у теб.
Ти си родена за змеева обич.
Затова нямат власт ежедневни мъже
над безбожната ти утроба.
Но и ти, като всички, ще свиеш гнездо. ...

(по славянски легенди)
Генчо усещаше, че някой го вика както през деня, така и през нощта. На нивата ли ще отиде, на хорото ли ще се хване, все чуваше женски глас. Денем, по обедно време, му звучеше като на младо момиче, а към полунощ - като на възрастна жена. Думите, обаче, бяха едни и същи:
"Ела, ...

Прегърнах съня...
илюзия...
зная.
Въздъхнах...
мигът е... ...

ЛУТАНЕ
Къде съм аз сред хаоса от хора?
Толкова ли съм безлична?
Нима е напразен стремежът ми
да обичам. ...

Белият лист - тази снежна тепсия -
провокативно ми маха с ръце.
Виелица в душата ти?! - с усмивка ще завия
обвитото ти с облаци лице...
Белият лист - този слънчев досадник - ...

Какво ще ми дадеш ®
Какво ще ми дадеш?!... Сега,
ще можеш ли сълзите да изтриеш,
да стоплиш с нежност моята душа,
преди зад ъгъла да свиеш! ...