В твоите забравени очи
ще открия ли някой ден отново светлината?
Ще погледна в тях, нали?
„Може би!” с тъжен вик крещи ми тишината.
* ** ...

Модерна молитва
По идея на П. Славейков
Две молитви (Вехта молитва и Нова молитва)
Боже, опази България от:
продажни политици, ...

Като шумни стъпки
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах ...

ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...

Зимното слънце
подлъга капчуците.
Песен запяха,
за пролет копнеещи.
Във скреж през нощта ...

Неравноделно поживях. По нестинарски.
Преспивах в долини, била. Огнищата
заливах с престоялост. Менчето жътварско
като злато светеше сред пепелищата.
Не миех с години образа отсреща, ...

Аз чаках те, останал без търпение...
Изплаквах те, останал без сълзи...
И молих се да носиш изкупление.
Днес сянката в сърцето ми пълзи...
Докосвах те, а дланите ми тлееха... ...

На минимума максимума вземам
и стават зимите горещи!
И чужди недостатъци приемам,
не е болезнено усещане.
От котешкото мъркане извличам ...

Да чуя гласа ти аз копнея,
за твоята слава искам да живея.
Мъдростта ти да е вътре в мен
и духът ти да ме променя всеки ден.
Живот търся от източника на живот. ...

Кръв, каква тъга,
пронизва отново стрела,
писък на жена, блясък в нощта.
Падат тела, разкъсва гнева.
Малки деца с меч в ръка. ...

в морето от банални думи,
протести, митинги и глуми,
насред тревите по полето
се е търкулнало гърнето,
намерило си похлупака ...

Вечер щом заспиваш изморен,
далеч от моята прегръдка топла,
понякога се будиш изпотен,
останал жаден за целувката ми мокра.
Ти знаеш, че макар да съм далеч в нощта, ...

В стаята съм пак сама,
студено е и пълна тишина!
Отронва се сълза и усещам
как гасна бавно в самота!
Очи затварям... искам да заспя... ...

Китна пролет когато закичи,
с крехък цвят дървеса и поля,
срамежливото бяло кокиче
над снега извисява снага.
Възроден пак, животът се връща, ...

„Тази къща никога вече няма да бъде дом...”
Там всичко вече е прашно,
бездиханно объркано,
трепва стрелката на спрелия
от година часовник... ...

Недей да ровиш във душата,
когато в тъмното кърви!
Недей превзема свободата
на бисерните и сълзи!
Когато тя сама поиска, ...

из "Месеци, 2004"
Снежен облак целуна Земята
и в корема й семе пося...
Шарен кръстник ще бъде –
верният вятър! ...

Препълни се
ковчежето ми
с мечти,
парцаливи
и накъсани, ...

Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните, ...

Защото...
слънцето
се скри
във нечии
памукови постели. ...

Не зная
на коя врата да почукам.
Всички врати са
врати във поле!!!
И без тях ...

Давам ти небето цяло със звезди,
давам ти морето с буйните вълни,
давам огън, който да те гори,
давам ти и въздух, пълен с мечти.
Вземеш ли от тях частица, ...

Изхождайки от сляпа отговорност,
хармонизирах се с различни правила,
отменях си понятието волност,
предефинирах термина мечта.
Привеждах се към нечии стандарти, ...

Песен за горящото знаме
На знамената, които изгоряха.
Млад момък на баба си думаше:
“Знаме изгориха, бабо, знаме изгориха!
Доле в долината, там доле – зад Балкана, ...

Очакване!
Навън е тъмно, виж, и всичко живо спи,
но някъде в мрака едно прозорче свети,
и чакаща в нощта с молитвите си клети
едно момиче страда, едно сърце тъжи. ...

Текст: Тодор Трайчев
Музика: Красимир Гюлмезов
Благодаря на Джина Иванова за прекрасното изпълнение на песента.
ТТ

СРЕДНОЩНИ ВИДЕНИЯ
Нощта е погълнала динамиката на движението и градът се готви да заспи. Тези часове са ми любимите, защото са откраднати мигове на самота. Равносметката на цял един живот се прави точно в тези мигове. Когато сме сами със себе си и сме най-искрени.
В главата ми нахлуват спомени и обр ...

Да извървя своя път по жарава бях родена,
летях, политах, после отново се сривах.
Парализирана от болка станах лесна мишена
и смисъл на своя живот не откривах.
А как исках силно да обичам, да раздавам, ...

>>>> И когато те поглежда тя
>>>> с мойте, сините очи,
>>>> усещаш ли ме как до теб шептя,
>>>> как галят ме лунните лъчи?
>>>> ...

Бих била твоя фея тънкокрила,
очите ти с омая аз да замъгля,
магия бяла бих ти сътворила,
за да ме видиш в чудна светлина.
С воал най-нежен бих обвила, ...

Железни врати
Не заключвай вратата, живот!
Не заключвай!
Искам въздух. Сега!
Дай ми въздух... ...

ОТВЪД
Ключ за душата изковах –
там скрих мисли потайни.
Оставих голите слова –
мост за близки и незнайни. ...