Тишината ме хапе... и стене,
и от ревност убива смеха ми.
Тишината обичах до вчера,
ала днес тя е страх от раздели...
Тя бе топла и истински нежна, ...

Зазидах вратите си. С прошки.
Убих и думите. Отровените.
Изсуших си сълзите. От снощи.
Заключих раклата. Със спомените.
Дневниците изгорих. Със стихове. ...

Неподвижен и тих
стоях в очакване на пулс.
Застой... уплаха... гибел.
Искра от мъртва жар
те пробожда с чар. ...

Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше?
Колко много чаках, колко време мина,
белият гълъб на прозореца ми стоеше,
а аз бях вътре и само те чаках.
Здравей! Как си? И къде, за Бога, беше, лято? ...

Родих те във мечтите си - наесен,
когато зимата почука на вратата.
И беше сам - ненужен, някак лесен,
дълбоко наранен - от красотата.
Обикнах те наужким - съжалявам. ...

БЛАГОДАРЯ
Благодаря за детството ми тъй прекрасно,
за спомените чудни от горещите лета,
за зимните ваканции в кухничката топла,
изпълнена с аромат на вкусни гозби и сладка. ...

Ще попитам дъжда къде си сега.
С вятъра ще говоря какво правиш.
Вълните ще попитам как си,
а лъчите ще ми отговорят със коя…
Дъждът ще ме залее и ще каже, че си тук. ...

- Всичко, което ни се случва е урок, който трябва да разберем - казвам, отпивам глътка и поставям купичката с вино пред Но Щен Вълк.
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...

Тъжен улиците гаснещи пристъпвам.
- Погледни мрака - каза ми сърцето.
Ще видиш, че той не съществува,
просто има отсъствие на светлина.
Огледай го. ...

Тази нощ сънувах чуден сън -
с килимче вълшебно летях навън.
Виждах гори и поляни зелени -
в цветя и свежест бяха облени.
Чувах песента на птичките, ...

Когато любовта си отиде
Днес аз съм тук, а ти, мила, си далеч -
самотни, тъжни, пусти пак са мойте дни...
"Обичаш ли ме?" или ме забрави веч -
в мислите ми нощем идваш ти... ...

Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.
Далечните пространства са измамни. ...

Не робувам
на твоите искания!
И тъмнината
не се съобразява с деня...
Дали на слънцето ...

Какво е богатсвото? Какво значи да си богат? Да имаш пари, кола, всичко предметно, от което се нуждаеш? Да имаш красива къща? Да притежаваш много? А дали това да си щастлив, всъщност не е истинското богатство. Дали не е това, да даряваш, да даваш, за да правиш любимите си хора щастливи? Да доставяш ...

Весело есенна, в чудна премяна
песен начева гората засмяна.
Сръчни дръвчета бродират килими
с пъстри листенца – за нощите зимни.
С плодчета, гъбки и ядки различни ...

Цикъл "Светулка на дланта"
Ти живееш в приказка,
аз - в тресавище
от измислици и
мечти посинели. ...

Намерих сили
да разбия огледалото в ръката ти
и то се пръсна на кристалчета.
В парчетата - различни образи:
красиви, ...

Чувствам се толкова... нежелана...
Приятели, омръзна ли ви от мен?
Стана ли вече време за смяна?
Приятелството ни беше сякаш за ден.
Ала... ще мога ли други като вас да намеря? ...

ЦЕЛУВКАТА НА ВЯТЪРА
Поканих вятъра на среща,
надявах се да дойдеш ти.
Целувката му бе гореща,
повярвах, че съм с теб. Почти... ...

Нарисувай ме такава -
истинска, непримирима,
топла, нежна , всеотдайна
Майка и Любима.
Нарисувай ме обичаща, ...

Във мене дявола ли влезе
или от скука адска разболях се,
че друг вниманието ми привлече,
в опасна връзка заиграх се.
Веднъж мъжът ми във командировка, ...

Искам мигове
стаени и влюбени
да ви събирам в шепа - цветя,
като листа от небето обрулени,
като стъпкана малка трева. ...

Не смея как си да те питам.
Вече не знам какво да опитам.
При всеки въпрос от моя страна,
получавам мълчание - и само това...
06.10.2008

СИРТАКИ
Построих дом на две кюшета.
С камъни от черни и бели дни.
Пресях добрите и лоши момчета.
Избягах от всичките злини. ...

Обичаш ме.
Това го зная.
Усещам го със всичките
си сетива.
Завръщаш се при нея, ...

Ще прегърна нежно душата ти
с воал коприна от любов,
ще докосвам влажни устните ти
със страст и порив нов!
С надежда нека се събуждаме ...

Бели лебеди -
небе от писма нежни
в есента плуват.

Унесен в мисли всеки божи ден,
забравяш, че мигове вълшебни съществуват.
Измерени със стон полустаен,
нюанси на живота ти придават.
Едва, когато си на прага на смъртта, ...

Пропиляно време
Накара ме да съжалявам
за всичкото това време с теб,
накара ме да проклинам съдбата,
че те прати при мен... ...

Наивница съм сладко "примитивна",
с частицата от правото на лудост,
като филмова лента промивана,
проявена най-истински в тъмното...
Навявана съм снежна зимна пряспа ...

Провокирано от стиха
"Тя - Онази, която е винаги тъжна"
на Heart_of_Fire (Елмира Митева)
Тя - онази,
другата в мен, ...