В памет на Кязъм Коюнджу
Печатът на обреченост усилва
болезнения пламък в твоя поглед.
Докрай приел съдбата си с усмивка,
ти страстно пееш. Птица си пред полет... ...

Монетен звън разкъса тишината
и алчна песен ехото разля.
Ще мога ли да бъда твой приятел?...
Душата тази песен не запя.
Звънът смрази я. Сякаш студовете ...

Миличко, виж! Опашка-бастун!
Мустакът от гелче е лъснат дори!
Свикнал съм вече с "оня" сапун
и казвам ти честно: Нямам бълхи!
Стопанинът литна към познатата дама. ...

С лекота зарязвам прозаичните неща,
ежедневието сложно ме опиянява.
С рани е покрита моята душа,
но поредна кръпка бързам да прибавя.
На екс обичам всичко да изпивам, ...

Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади ...

Днес орисниците са ми птиците -
коленичил съм във каменната зала.
Разделям кламерите от карфиците,
като Пепеляшка във нощта на бала!
Днес във полунощ звънят камбаните! ...

Жадувам за красивите изпепеляващи очи.
Жадувам за погледа, изпълнен с несбъднати мечти.
Жадувам за усмивката ти нежна, за целувките дори.
Жадувам тялото ти с моето да се сплоти.
Жадувам за теб и твоята любов. ...

Там някъде, където времето, там някъде
е минало, шармантно е разкъсано
и есенно любува се, там някъде
кръстосва се в пространство, на разсъмване
скроява необятност времето, там някъде ...

Сладко-горчиво,
отчаяно време на щастие,
без път и посока,
без време за размисъл...
Мога и силно да чувствам ...

Софтуер: Cubase, CronoX, Pro-53, Absynth, Fm8, Massive

Затичах се към синевата -
небето исках да прегърна,
че широка е душата,
цялото ще го обгърне!
Нека изгревът ме пали - ...

Просто да ти е!
По първи зори
ти прощавам.
Виж слънцето -
дръпнало е ...

Откъм къщата свлече се мрак.
Като гущер пълзеше към портата.
Изненадано-рошав и благ,
чакал хиляди есени хората.
И заблъска прозорците с жар. ...

Отражения 18
Кучето не се срамува от произхода си, за разлика от някои хора.
Георги Гълъбов

Сътвори ме дълбоко в теб!
Открий ме в дребни нюанси,
опърпани дръвчета в лед!
Мъчително излей ме в сълзи,
далеч ще съм и ще те боли! ...

₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и се ...

капилярите на времето се спукаха
по паважа пропълзя тъма
себеотрицателно но безразлично
жълто светофарите загукаха
като гълъби без стряха ...

Красивата илюзия я няма.
Видях я да си тръгва преди ден.
Къде отиде?
Тя си знае само.
Но няма да се върне пак при мен. ...

>>>> отсипи в бокал от облак
>>>> лъх от морски бриз седефен
>>>> шепа топъл лунен прах
>>>> нишка лед от зимен вятър
>>>> глътка цвят от есента ...

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...

Българийо красива,
душата ми се свива
като гледам млади хора,
как нагло те погазват
и в чужбина - тяхната изгора, ...

Времето тъй бавно минава,
до връщането толкоз много остава.
Ти си тъй далеч от мен,
без теб за мен няма следващ ден.
Не знаех, че толкоз ще ме боли, ...

Във съня ми те довяли
бурите неотшумяли.
Затова безсънен бродя
от стая в стая,
от спомен в спомен ...

Виждам отново въздуха сгъстен,
по него се нося, на страстта във плен.
Той стана плътен, а аз - разредена,
сякаш от едно сме в цялата Вселена.
Любов ли е това? Не знам, все тая! ...

Когато погледна ме в очите:
Ако сърцата винаги се търсят,
може ли моето да си намери дом?
Аз бях търсил.
Мечтата не може да вземе мястото на любящата му, ...

Но... удавих се в капки любов
с които ме даряваше рядко
бях дивеча на нейния лов
с привкУс на горчиво и сладко.
Преглъщах с сухо гърло и се радвах, ...

Двама на плажа
клепки морно докосват,
устни играят.

Молба
Носиш въглени в очите,
изгарям щом прошепнеш моето име...
Ако си огън, паднал от звездите -
не се страхувай - опари ме! ...

И когато политам носена от крилете на вятъра,
и когато се надбягвам със съдбата,
и когато любимите ми хрътки
надвикват с вълчата си песен тишината,
аз пак те проклинам! ...